неделя, 26 април 2009 г.

Мъфини с кайсии и стафиди




Мъфини с кайсии и стафиди

Необходими продукти за 9 броя:
1 ч.ч. типово брашно
¾ ч.ч. бяло брашно тип 500
2 ч.л. бакпулвер
¼ ч.л. сол
¾ ч.ч. кисело мляко
¾ к.ч. царевично олио
½ ч.ч. кафява захар
2 прахчета ванилия
2 яйца
шепа стафиди
шепа нарязани на ситно сушени кайсии


За поръсване:
1 с.л. кафява захар
1 с.л. канела

В купа се смесват брашното, бакпулвера, солта и захарта и се разбъркват добре. Отделно се смесват яйцата, млякото и олиото, разбиват се и се добавят към сухата смес. Отново се разбърква до хомогенизирана смес. Добавят се кайсиите и стафидите /накиснати предварително в ром/ . Сместа се насипва в намаслени и набрашнени форми за мъфини и се поръсва със смесените захар и канела. Пече се предварително загрята на 180 градуса фурна около 30 минути.
Като основа е ползвана ето тази рецепта - за мъфини с фурми и сушени кайсии.

Охлюви от бутер тесто










Вляза ли в магазин за хранителни стоки, без предварително съставен списък, мигновено получавам амнезия относно целта на пребиваването ми на въпросното място. Така се сдобивам с продукти и вещи /примерно от Била или Пикадили/, които съм решила че може и да ми потрябват. Обикновено не купувам минимум едно нещо, от което наистина съм имала нужда. Така съвсем на скоро си закупих пакет бутер тесто – въпреки предубежденията ми, но понеже в последните месеци, прекарвам доста време в кулинарни сайтове и блогове, а там има едни чудеса от въпросното бутер тесто, та и аз реших да пробвам, тази субстанция ще вирее ли в моята кухня. Е, ще вирее. Благодаря на Дими /Абра/ и Йоли за прекрасните идеи!

неделя, 19 април 2009 г.

Морски сънища



























Изгря слънчице, позатопли се времето, и плахите ми зимни мечти за море, пясък и слънце започнаха да стават все по-настойчиви. Ееех .... октоподи, калмари, салатка и узо или ледена рицина по залез слънце, а морето тихо да шуми почти в краката ми. През деня – по цял ден на плажа, под чадъра, с хубава книга в ръка, екипирана с шапка, слънчеви очила и поне две плажни млека с мин. 25 фактор. Вероятността да се върна от море с тен клони към нула. Обичам да плувам в морето, а солената вода да ме обгръща като втора кожа, ледените тръпки от душа на плажа след това. Медения вкус на фреша, изтискан от едни толкова злогледи на вид портокали. Моравата пред стаята ни в Дион, която нощем поливаха, и по която аз сутрин, още сънена, ходех боса.

събота, 18 април 2009 г.

Великден



























Обичам този празник. Той е символ на новото начало, на новия живот, на пролетта, на възкресението. Вярваща съм, но не съм особено религиозна. Всяка седмица ходя в черква, за да запаля свещ за здравето на хората които обичам, да благодаря за това че сме живи, здрави и се обичаме и да се помоля здравето и благоденствието да не ни напускат. Амин!







сряда, 8 април 2009 г.

Клисурски манастир







Преди години поставихме началото на една серия от посещения на манастири, която аз на шега наричам манастирен туризъм. За съжаление не от всички места имам цифрови снмки. Малко по малко, когато мога да отделя време, ще опиша кратичко всичките тук, а аналоговите снимки ще намеря начин да кача на магнитен носител. Започвам с най-красивия според мен - Клисурския манастир. Манастирът се намира в западната част на Стара Планина, близо до Вършец, в подножието на връх Тодорини кукли. Манастирският комплекс включва две църкви, три големи жилищни сгради, стопански сгради и магерница. Дворът на този манастир е най-добре подържания манастирски двор, който някога съм виждала. Посетихме го на 22 септември 2008 г. По-късно прочетох, че църквата на манастира е изографисана от известните български живописци Господин Желязков и проф. Георги Богданов. Манастирът предлага и стаи за настаняване, надникнахме и в тях – всички са със самостоятелен санитарен възел и изглеждат много добре. В сайта http://www.bulgarianmonastery.com/ пише, че ресторантът към манастира предлага традиционни български ястия с продукти от стопанството на Светата обител, но ние обядвахме в заведението на около два километра преди него със звучното име „Скара Сталин” – малко е странно, защото почти през средата на паркинга минава електрически далекопровод, но пъстървите и скарата си заслужават.
Това е място, където със сигурност ще се върна.



сряда, 1 април 2009 г.

Подготовка за Великден







Пролетта вече чука на вратата ми ..... Прекрасно е. Тази пролет, така чакана .... Къщата ми свети - падна доста лъскане на прозорци, подове, врати, шкафове - пролетно почистване. Но си заслужава! Пред прозорците на спалнята ни има липи, по чиито клони вече има мънички зелени пъпчици - малко им трябва още, за да се превърнат в листа - още няколко топли и слънчеви дни. След по-малко от три седмици е любимият ми празник - Великден. Вече съм купила някои неща за украсата, а днес за първи път в живота си правих козунаци - получиха се добре. Рецептата е на di_ani от gotvetesmen - Благодаря!