неделя, 31 май 2009 г.

Шоколадови бисквити




Продукти:

1 ч.ч. бяло брашно /от 200 мл./
1 ч.ч. типово брашно
100 гр. меко масло
1 яйце
щипка сол
100 гр. кафява захар
шепа сушени кайсии
2-3 с.л. ром
2 с.л. мляко
2 с.л. тъмно какао
90 гр. натурален шоколад

Маслото се разбива със захарта, добавя се към пресятото брашно, солта и какаото. Добавят се яйцето и млякото. Омесва се тесто, към което се прибавят сушените кайсии, предварително нарязани на ситно и накиснати в рома, и шоколада, начупен на малки парченца. Отново се омесва добре до хомогенизиране на сместа. Тестото се оформя на фитил, загъва се във фолио и се оставя в хладилник за 1 час. Реже се на парчета от около 1 см. Бисквитите се пекат 15 мин. в тава застлана с хартия за печене в предварително загрята фурна на 180 градуса. По средата на печенето се обръщат. Съхраняват се в плътно затворена кутия.

Пъленени тиквички




Необходими продукти:

4 големи тиквички
250 г. мляно телешко месо
1 морков
½ глава кромид лук
5 с.л. доматен сос
малко мазнина
сол
магданоз

За соса
½ кофичка кисело мляко
80 гр. бяло краве сирене
копър
малко зехтин

Добре измитите тиквички /небелени/ се бланшират за 3 минути във вряща вода. Измиват се отново под течаща студена вода и се подсушават. Раделят се на две по дължина и сърцевината им се издълбава с лъжичка. Сърцевината на три от тях се нарязва на ситно.
Нарязаният на кубчета морков заедно с наситнения кромид се задушава в малко мазнина /аз предпочитам царевично олио/, добавя се телешката кайма. Разбърква се добре. След около 10 минути се добавя сърцевината на тиквичките и доматения сос. Отнемете от огъня след още 6-7 минути. Посолете и добавете магданоз на вкус.
Тиквичките се подреждат в леко намазнена тавичка, пълнят се с така приготвения пълнеж и се запичат в предварително загрята на 180 градуса фурна. Печете около 30 минути.
Соса се приготвя като сиренето се намачква с вилица и се разбърква с киселото мляко. Подправете с копър на вкус и няколко капки зехтин.

събота, 30 май 2009 г.

Салата „Коко”




Това е една бърза салата, с която преди малко ме изненада съпруга ми. Необходимите продукти са:



3 с.л. кьопоолу
2 корнишончета
4 зелени печени чушки
1 с.л. червен боб
малко бяло краве сирене

Краставичките и чушките се режат на ситно и се разбъркват с кьопоолуто. Сиренето на кубчета е подредил за украса, а бобът е поставил в средата. Поднесе салатката с чашка ледена ракия. На здраве :)

петък, 29 май 2009 г.

Лятна вечеря





Днес не е точно летен ден с този дъжд, но аз съм си на лятна вълна. Плодове, зеленчуци, сладолед / Дианка, искам да пробвам всичките ти сладоледени рецепти/. И вечерята ми е много лятна – ориз с много зеленчуци и малко пиле – повече за аромат. Какво е небходимо:

2 средно големи домата – по-мекички
2 големи гъби печурки
1 тиквичка
3 зелени чушки
1 голям морков
2 стръка пресен лук
1 ч.ч./ от 240 мл./ ориз
малко пилешко месо – примерно 1 бутче – сварено и накъсано на парчета
бульона, в който е варено месото
джоджен
магданоз
черен пипер
сол

В тавичката загрявам малко мазнина, в която за малко обръщам ситно нарязания лук и моркови, добавям тиквичката и гъбите на кубчета, нарязаните чушки. След две-три минути добавям и ориза /предварително го накисвам за 30 мин. в топла вода и после мия добре/, пак бъркам и добавям доматите / единия настърган на едро ренде, другия – обелен и нарязан на кубчета/. Заливам всичко с бульон – съотношението с ориза е 2:1, подправям с джоджен, магданоз, малко черен пипер и сол. Запичам във фурната на 200-220 градуса. Опитвам кога е готово – ориза не трябва да е разварен, но не трябва да хруска.

четвъртък, 28 май 2009 г.

И... още награди




E, вече ще си направя табло за награди.... чак се възгордях ;) Още две – Lemonade Stand Award – от Мария – Благодаря, Мими! И Blogger Oscar от Vera – Hvala, Vera! Втората се разбира лесно, но първата честно казано ме затрудни – какво означава тази количка за лимонада. Но нали google знае всичко, веднага потърсих и съответно намерих желаната информация – това е награда, която се дава на блогъри за техните страхотни постове и позитивно отношение. А и малко по-дълбоко – една от първите икономически игри още от 1973 г. и през 1979 е пренесена на Apple се нарича Lemonade Stand Game, повече за тази игра, можете да научите тук. Днес съм кратка, че иначе пак ще си лягам след полунощ. Наградите са за:

Blogger Oscar за

Диана
Aquawoman
Вики
Лоис


Lemonade Stand Award отива при

Ghost 13
Илияна
Дими

сряда, 27 май 2009 г.

Две награди и една игра







Благодаря ви Дианка и Мария! Общуването с вас ме радва и ми доставя удоволствие!
Наистина в последно време наградите в блог пространството буквално валят. Харесва ми идеята – начин е да изразиш по-специалното си отношение, към хората с които общуваш тук. А аз наистина намерих нови приятели.
Става дума за две награди и една игра.
Първата награда е за приятелство, получих я от Мария. Чета блога й и й се възхищавам, тази жена е невероятна фурия. Мими, колко човека храниш ;)? Наградата искам да дам на:

Диана
Дими
VZcool
Maslinka
Vera

Втората награда получих от Диана. Наградата е „Еаt good, feel good”. Това е един от основните ми движещи принципи в живота. Не си позволявам компримиси с храната. Това е здравето ни. Благодаря, Дианка! Тази награда, получена от теб, означава много за мен. Наградата искам да предам на:

Vžcool
Maslinka
Vera
Ghost13
Svetlana
Dragana

И сега за играта. Трябва да напиша седем неща, които ме характеризират и да предам задачката на седем блогъри. Много изкушаващо да напише човек за себе си само суперлативи :) Но няма .... започвам
1. Болезнено честна и откровена – понякога ми иде да си отхапя езика
2. Понякога съм лоша
3. По-често обаче съм добра
4. Всеотдайна към семейството и приятелите си
5. Упорита
6. Емоционална
7. Любознателна

Играта отива при
Марги
Aquawoman
Anel
VZcool
Ghost 13
Svetlana
Dragana


And now in English. I have no patient to write so much in English, so:
Last time I became two awards and a game. They came from Maria and Diana. Thank you girls!
The awards are:
Friendship award. It goes to:

Diana
Dimi
Vžcool

Maslinka
Vera

The award “ Eat good, feel good”. It goes to:

Vžcool
Maslinka
Vera
Ghost13
Svetlana
Dragana

The game is to write 7 things, which characterize you and forward the game to 7 other bloggers. About me:
almost painfully honest and sincere
Sometimes I am bad
But often I am good
dedicated to my family and my friends
persistent
emotional
inquiring

The game goes to:

Margi
Aquawoman
Anel
VZcool
Ghost 13
Svetlana
Dragana





вторник, 26 май 2009 г.

Кокосови мъфини


Продукти:
2 ч.ч. типово брашно
½ ч.ч. кафява захар
1 пак.бакпулвер
1 яйце
1 к.ч. течна сметана – 20 % масленост
1 и ½ к.ч. прясно мляко
5 -6 с.л. царевично олио
¼ ч.ч. кокосови стърготини
3 праха ванилия

В отделни купи се смесват сухите и течните съставки. След това течните се прибавят към сухите. Намаслени и набрашнени форми за мъфини се пълнят със сместа на 2/3. Пекат се на предварително загрята на 200 градуса фурна. Посоченото количество е достатъчно за 9 бр.

понеделник, 25 май 2009 г.

Пиле с картофи







След наситения ми с емоции уикенд е време да остана малко в къщи и да поготвя. Но само две думи за неделята – беше слънчева, валя ни дъжд, пътувахме малко – на около 80 км. от дома – до едно костинбродско селце-Чибаовци. Там ни посрещнаха с изключително натурална трапеза – домашно сирене, таратор с домашно мляко и краставици от собствения парник, зелена салата с репи и лук от градината, печено яре с пресни картофи – пак произведени от домакините ни, а те задушени в домашно масло. По-вкусни неща не помня от кога не бях хапвала…
Но за днешната ни вечеря. Пиле с картофи си е класика в жанра. Това е рецептата в моя интерпретация.
Необходими продукти:
8 бр. пилешки бедра /от магазина :( /
700 гр. пресни картофи
1/2 ч.л. сладък червен пипер
1 /2 ч.л. джинджифил
1 ч.л. горчица
малко смлян пипер /меланж – черен, бял и зелен/
няколко стръка прясна мащерка
капки балсамико
капки сос Уорчестър
½ кафена чашка бяло вино
малко масло

От червения пипер, джинджифила, пипера меланж, горчицата, балсамикото и соса Уорчестър се приготвя паста. С нея добре се намазват измитите и подсушени пилешки бедра, като целта е да се намажат и под кожата. Така овкусени е най-добре да престоят поне 12 часа в хладилник, но ако много бързате, може да ги оставите и за около час. Няма да са същите, но се ядат :) Картофите се измиват добре и без да се белят се бланшират за 5 минути във вряща вода. След това в подходящ съд подреждате картофите на дъното, върху тях – стръковете мащерка, върху мащерката парчетата пиле. Върху всяко парче месо слагате съвсем малко масълце. Добавяте виното. Покривате съда – с капак или с фолио. Пече се 30-40 мин. в предварително загрята на 200 гр. фурна. След това се открива и се допича само на горен нагреватател до зачервяване на пилето. Чаша ледено бяло вино идеално завършва картината.


събота, 23 май 2009 г.

Боянската черква и Боянския водопад






















В офиса говорим за този излет от две седмици. Смеем се, правим планове. Ако знаехме какво ни чака, едва ли щяхме да се навием за този поход. Прибрах се доволна, с безкрайно изморено тяло, но със свеж ум и избистрен поглед от красотата, която видях.
И така:
Срещата е в 10.30 на паркинга пред Боянската черква. Ходила съм там няколко пъти, но зелената прохладна градина винаги ми е интересна. Черквата е защитен обект на ЮНЕСКО от 1979г. Стенописите са от 13 век. Повече информация за черквата тук, тук и тук.
От Бояна поехме към езерото – близо час ходене по доста стръмен маршрут. Леле какво жалко същество е офисния човек. Пуфтяхме като парни локомотиви. Не си представяйте някое синьо планинско езеро – малко е, зеленясало, посрещна ни сериозен жабешки концерт, видяхме и водна змия. Но важното е, че си починахме, подкрепихме се със сандвичи, вода и малко ледено бяло винце. Почудихме се малко дали да не се откажем, но продължихме в пълен състав. Боянския водопад беше следващата цел. Пътеката на места е ужасяваща – вървиш по камъни, които аха да се свлекат, под краката ти бездна. Пак около час ход, ако не си ходил ти се струва, че всяка крачка ти е последната, но красотата – на всякъде около теб – и любопитството какво още има, не ти дават възможност да спреш.
Водопада си заслужаваше. Водата пада може би от около 15-20 м. височина. "Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лъчите на синевата и шума на бурите им." – думите са на Иван Вазов. Местността е почти непокътната от човека, красива и чиста.
От водопада потеглихме към Момина скала, решиме да минем малко на пряко– това си беше чиста проба пълзене по скали и коренища, но го преживях :), другата част от пътеката е чиста и почти равна. На Момина скала беше пълно с хора, които бяха предпочели лесния начин – по асфалтирания път с автомобил. Подкрепихме се и тук – храна, вода, кафе, бира. И ние се върнахме по лесния начин – пеша до Златните мостове, а от там с бусче до Бояна.
Много съм изморена. Отивам да спя. Ще сънувам Боянския водопад....

Награди/ Awards







Днес имах прекрасен ден. За разходката ми на Витоша ще разкажа в следващия пост. Сега за наградите. Благодаря, Диани! Грабвам ги и двете и продължавам нататък. И с двете бих отличила отново теб и Дими /ако така е прието в това наградораздаване/, още:
maslinka
Vžcool
Vera
Andrea


I had a wonderful day today. I will tell you about my Vitosha adventure in my next post. Now about the awards. Thank you, di_ani! I will take them both. I would distinguish you and Dimi again / if it is acceptable in this awarding/, also:
maslinka
Vžcool
Vera

Andrea

вторник, 19 май 2009 г.

Хлебчета с брашно от динкел




Бени, тази рецепта публикувам специално за теб :)

Динкел /на немски Dinkel, на английски Spelt/ в България наричана шпелта, лимец и камут e сорт древна пшеница, лечебна храна, която цивилизацията отдавна е забравила. Лимецът има повече протеини от обикновената пшеница, но количествата на глутен са минимални, има и почти два пъти повече витамини от групите В и А, мазнини, фосфор и белтъчини. Не приема торенето, не гълта тежките метали, така не може да се увеличава добива, не се излющва – все причини, които не го правят комерсиален и земеделците не го обичат. Брашното получено от него е фино, а приготвените с него хляб, бисквити и макаронени изделия имат много приятен вкус, а човек се засища от малко количество.

Необходимите продукти за тези хлебчета са:
2 ч.ч. брашно от динкел
1 ч.ч. брашно по избор /пълнозърнесто, типово, тип 700/
2 с.л. овесени трици
2 с.л. просено брашно
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
1 ч.л. суха мая
2 с.л. зехтин
малко кисело мляко /около 150 мл./, разбито с хладка вода до получаването на 250 мл. айрян

От посочените продукти се замесва меко тесто, може да се наложи да добавите още малко брашно – по избор. Оставя се покрито в намаслена купа да втаса – да увеличи два пъти обема си. След това се премесва, оформят се питки, покриват се и отново втасват – около 20 мин., мажат се с прясно мляко и се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна.

неделя, 17 май 2009 г.

Боб с говежда пастърма







Продукти:
250 гр. боб
200 гр. говежда пастърма
2 малки зелени чушки
1 морков
1 резен целина глава
½ глава кромид лук
1 домат
червен пипер
малко брашно – 2 ч.л.
масло
чубрица
джоджен


Бобът и накъсаната на парчета говежда пастърма се сваряват в тенджера под налягане, заедно със ситно нарязаните лук, морков, целина и чушки. Аз накисвам боба в студена вода от предния ден и варя около 25 минути. Капакът на тенджерата се отстранява след като налягането вътре спадне и отново включвам котлона. След това за не повече от десет минути кипене се добавят брашното и червения пипер, размити в малко студена вода, подправките и маслото.
Много ароматно. Малко бяло изкиснато сиренце чудесно допълва вкуса
.

Бамби - еленчето, търсещо приятели


Неделята винаги ми е била много крив ден, а тази днешната сутринта ми се струваше още по-ужасна. Шестдневна работна седмица – тежка /защо така в последно време са все тежки :(/, събудих се рано – в 6:45 /най-подходящото време да слушаш музика високо – съседите:(/, нещата отиваха към апокалиптичен край, когато получиха внезапен обрат – четейки последната публикация на Диани, прочетох и собствения си ник – Благодаря, Диани! Развълнува ме и ме зарадва! В това пространство попаднах заради кулинарните блогове, а после открих буквално паралелна Вселена. Много нови хора, нови идеи, различни съдби и мирогледи, нови приятели дори.
Предавайки нататък наградата, номинирам с нея:
Дими и Цвети от Body Line /все още нямам уеб адреса на блога им, но всяка седмица от тях заедно с масажа получавам и ОГРОМНА порция добро настроение/
Leucanthemum vulgare ;))) /чийто блог редовно посещавам, за да се порадвам на прекрасното й детенце/
Aquawoman /имаме обща страст към манастирите/


вторник, 12 май 2009 г.

Спагети на фурна




Продукти:
½ пакет спагети /в случая тези са от камут/
100 гр. шунка
1 тиквичка
80 гр. зелени маслини без костилки
80 гр. черни маслини без костилки
100 гр. кашкавал
250 гр. доматен сос
босилек
малко зехтин

Спагетите се сваряват според указанията на пакета. Тиквичката се обелва и се нарязва на кубчета, маслините на шайби, шунката също се нарязва на кубчета. Тавичка с приблизителни размери 15см/30см се намазнява съвсем леко със зехтин. Нарязаните на ситно маслини, шунка и тиквичка се смесват в тавичката със сварените и отцедени спагети, добавя се доматения сос и се подправят с босилека. Кашкавала се настъргва върху сместа. Запича се до зачервяване в предварително загрята на 200 градуса фурна.
Бърза и вкусна рецепта за заети хора :)

събота, 9 май 2009 г.

Питки „Добруджа” с ръжено брашно




Продукти:
2 и ½ ч.ч. брашно тип 700 /чаена чаша от 240 мл./
½ ч.ч. ръжено брашно
250 мл. айрян
1 ч.л. суха мая
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
1 с.л. зехтин

От изброените продукти се омесва тесто /нито меко, нито твърдо/, оставя се на топло да втаса /да удвои обема си/. След това се премесва и се оформят питки по желание. Покриват се и отново се оставят да втасат /мин. за половин час/. Мажат се с прясно мляко и се пекат на предварително загрята фурна на 200 градуса.

сряда, 6 май 2009 г.

Бутер-охлюви с маслини




Идеята за тези охлювчета е заимствана от тук.
Но пълнежът на тези е от 100 гр. зелени маслини и 100 гр. черни маслини, смлени в блендер и овкусени с малко джоджен.

понеделник, 4 май 2009 г.

Скален параклис „Св. Петка” – гр. Трън











Почти на излизане от Трън в посока ГКПП Стрезимировци от дясната страна се намира скалния параклис „Св. Петка”. Според легендата Св. Петка се скрила в пещерата, гонена от неверниците, опекла си питка и седнала да яде. В този момент преследвачите й я открили, тя грабнала парчето и избягала от другия изход. Мъжете посегнали да вземат опечената питка, но тя се вкаменила в ръцете им. Пещерата пази отпечатъци от дланта и краката й.
От върха на възвишението, в което е скрит параклиса се вижда целия град.
Човекът, който се грижи за параклиса ще ви разкаже и други интересни неща, например как това свещено място преди възстановяването си е било ползвано за обор?! Безбожници сме и неверници, не познаваме и не помним историята си.....

петък, 1 май 2009 г.