неделя, 27 септември 2009 г.

Телешки кюфтенца



Рядко пържа храна. Веднъж два пъти в годината, когато ужасно много ми се приискат мекици или пържени филийки – много са вкусни, но са ужасно нездравословни. Тези кюфтенца бихте могли да изпечете и във фурната, също стават много добре.

Необходими продукти:
250 гр. мляно телешко месо
1 бр.яйце
½ ч.л. джинджифил
1 ч.л. смляна лимонова трева
½ ч.л. вегета за телешко месо
2 с.л. булгур
1 с.л. марсала
черен пипер
магданоз
сол
Омесете кайма от всички продукти и оставете да престои поне половин час /първоначално може да ви стори рядка, но булгурът ще набъбне/. Оформете кюфтенца, които изпържете добре в малко мазнина. Аз ги поднесох с по-рядко картофено пюре и поръсени с магданоз. Залях ги с пюрето в тигана, в който ги пържих, като преди това остраних мазнината.

Гъбена супа




Вечерите вече са хладни и след работа ми се ще да си хапна нещо топличко. Като тази гъбена супа на пример. Отделих цял пост на тенджерата под налягане, защото вече настъпи сезона на постоянното й ползване. Незаменим помощник ми е. А за тази бърза и вкусна супа необходимите продукти са:


300 грама гъби
1 тичвичка
½ глава кромид лук
2 моркова
3 картофа
малко масло
вода или бульон около 2 литра



В случая в тенджерата под налягане сварих всички зеленчуци без гъбите, с малко телешко месо, което ми беше необходимо за друго ястие, но това придаде невероятен вкус и аромат на бульона. След като отделих месото, пасирах зеленчуците, а гъбите задуших в маслото. След това прибавих гъбите към супата. Можете да подправите с малко черен пипер и да добавите лъжица заквасена сметана при сервиране.

понеделник, 21 септември 2009 г.

За тенджерата под налягане...



Историята за това как си купих тенджера под налягане е дълга и смешна. Харесваха ми ястията приготвени по този начин, но ужасно ме беше страх да я използвам. Месеци наред обяснявах на съпруга си, че в магазина под нас има само една ужасно скъпа, че са ми обещали да доставят и други модели. Когато не искаш да направиш нещо винаги си намираш оправдания ;-) До като един ден, почти принудена от назряващия мини семеен скандал, се прибрах у дома с най-хубавата тенджера под налягане. Трябваше някой да филмира първото ми готвене с нея, прочетох внимателно инструкциите и спазих всички указания, но стоях на вратата на кухнята, представях си как експлоадира и си мечтаех -за прозрачен полицейски щит :-D. Така се държах за първи и последен път тогава, резултатът беше впечатляващ и аз постепенно придобих увереност при използването й.

А тя е особено полезна. Варенето протича за съвсем кратко време, запазват се повече от полезните съставки на храната, изразходва се по-малко електронергия. Ястията приготвени с нея са по-здравословни. Има някои прости правила, които трябва да се спазват и това е, не е бомба. И атомната енергия се използва за мирни цели :-)
Ястието на снимките е боб с пушени ребра, след като е сварен в тенджера под налягане е запечен с ребрата на фурна. Продуктите са обичайните – боб, моркови, кромид лук, чушка. Подправките – чубрица, джоджен, магданоз, целина. На мен ми е много вкусно и с парче бяло сирене.

събота, 19 септември 2009 г.

Обрадовски манастир "Свети Мина"
















Манастирите са ми голяма слабост. Не бих казала, че съм особено религиозна, и макар че съм кръстена като бебе през 1978 година /не знам точно как се е случило това в онези времена/, първите ми спомени от черква са от тази на Рилския манастир, където сме кръстени аз, брат ми и двама от първите ми братовчеди. Не мога да си обясня липсата на каквото и да било внимание и пренебрежителното отношение на свещениците от най-големия и най-богатия български манастир. Въпреки всичко красивия му каменен двор, интересната музейна експозиция и богато изографисаната черква силно ме привличат. А Рила, Рила е просто Велика планина.
Темата на този пост е за Обрадовския манастир. Манастирът има чудотворна икона на Св. Мина, изобразен в цял ръст, с копие и кръст. Ръката, която държи кръста, кръста, върха на копието, ореолът, кръста върху щита и токата на колана му са с метален обков. Въздействието на иконата е изключително, лично аз когато я видях за първи път се разплаках. А манастирът е прекрасен, личи си че повечето неща са правени в последните двадесет години. Има чудесна градина с пейки, маси и навеси, детски кът, много цветя и дървета. Винаги е пълно с хора и преобладават младите. Единственият недостатък е непосредствената близост на пречиствателната станция. Но в двора нито се вижда, нито се усеща.

понеделник, 14 септември 2009 г.

Мариновани маслини




Преди десетина дни Maslinka ме покани да участвам в играта ajme, koliko nas je. Toзи месец темата е зехтин и маслини, а Maslinka е домакин на играта.
В моята кухня зехтинът е една от предпочитаните мазнини. А маслините.. ех, те имат стотици приложения, в топлия ястия, салати, различни видове песто. Темата е просто необятна.
Когато бях малка, майка ми често в место приказки, ми четеше древногръцки митове и легенди. Запомнила съм легендата за името на града Атина, за спора между боговете и изкушенията, които предлагали на хората, за да нарекат града си на тяхно име. Богинята Атина им предложила с покровителството си едно дърво, което ще ги храни, зимата ще ги топли, маслото му ще осветява нощите им и лятото ще се крият под сянката му. Другият претендент бил Посейдон. Неговото предложение било за богатство и слава, а подаръкът му бил един божествен кон. Хората не могли да изберат и помолили царя си Кекрон да реши в место тях, той избрал Атина. Посейдон не се разсърдил, а оставил на атиняните и своите дарове..
Толкова за божествения произход на маслината : ) За тези обикновени, но много ароматни маслини ще ви бъдат нужни следните продукти:

200 гр. зелени маслини
2 скилидки чесън
½ малък лимон
1 ч.л. кориандър
2 клонки мащерка
черен пипер
зехтин

Намачкайте леко маслините, а ако са със костилки направете прорези по тях с остър нож. Лимонът нарежете на парченца, заедно с кората. Скилидките чесън леко смачкайте с обратната страна на ножа. Смесете всички съставки и залейте със зехтин. Оставете за няколко часа на хладно.

събота, 12 септември 2009 г.

Ябълков щрудел – I-ви опит : )




Есента вече чука на вратата и тропа по прозореца с първите жълти листа на дърветата. Упорствам и не прибирам летните дрехи, но зъзнейки си намятам яке и си обувам дънки. Такъв е животът.. след слънцето, морето, дългите горещи дни и топли летни вечери идва есента, и тя е хубава :) дърветата обличат шарени премени, сутрин можеш да видиш дъха си, а в топлите есенни дни се припичаш на чаша кафе и се радваш на слънцето. В студеното време някои аромати ми носят топлина и уют, като ябълка с канела на пример. Ябълков щрудел. Дразня се когато наричат баницата с ябълки щрудел. Това че е завита на пура и е поръсена с пудра захар, не я прави друг десерт. В близост до предишната ми работа имаше едно приятно кафене, където сервираха невероятни десерти, пържения им сладолед беше много добър, но за щрудела – леко топъл, хрупкава кора, ароматни ябълки и ванилов сос, мммм.. разкош.
Едва дочах да се появят българските ябълки на пазара и малко да позахладнее, за да направя първия си ябълков щрудел. Намерих десетки рецепти, изясних си пропорциите /за това малко по-долу ;)/, прегледах кухненския си шкаф, снабдих се с липсващите продукти и стартирах. Първият ми пропуск беше, че нямам мушама. След като ще точа тънка кора ми трябва мушама, за да я навия след това, а живея над един от най-големите магазини за домашни потреби в града ;). Намерих временно решение – точих върху намаслена кухненска хартия, която сложих върху памучна кърпа. Свърши работа, но когато не използваш бяло брашно точенето е лепкаво изпитание. Също така яйцата, които имах бяха огромни, а в рецептата за тестото изрично пише – МАЛКО ЯЙЦЕ, сложих само белтъка, а жълтъка запазих за намазване. След това забравих в плънката да сложа стафиди и захар, а указаното количество ябълки което беше един килограм се оказа, че е твърде много и ми останаха половината / а аз сигурно 20-ина минути ги дялках на тънки полумесеци/. След като успях някак си да завия щрудела и да го метна да се пече ми се струваше, че сигурно ще го хвърлям. И понеже никак не обичам да изхвърлям храна / в краен случай зад блока живее една котешка фамилия, която следим вече четвърто поколение/ с останалите ябълки заформих следното нещо, за което са необходими:
около ½ кг обелени, почистени и нарязани на тънки полумесеци ябълки
малко масло
шепа стафиди
шепа орехи
шепа сурови белени фъстъци
шепа овесени ядки
20 гр.натурален шоколад
малко канела
1 с.л. галета.
Малка тавичка /форма за кекс/ намазах с масло и поръсих с галета. От горе наредих ябълките и ги подправих с канела, върху тях пръснах орехите, фъстъците, стафидите и овесените ядки. Най-отгоре на едро ренде настъргах шоколада. Запекох във фурната на 180 градуса за около 20 минути.

А за щрудела ще ви трябват:
За тестото:
200 гр.брашно
1 малко яйце
125 мл.хладка вода
щипка сол
мазнина

От изброените продукти замесете тесто, оформете на топка, намажете с мазнина и оставете покрито върху набрашнена повърхност да „почине” 20 минути.

За плънката:
ябълки – обелени, почистени и нарязани на тънки полумесеци – ½ килограм
50 гр. орехи
50 гр. стафиди
½ с.л. канела
50 гр. галета
100 гр. разтопено масло

Разточете тестото на тънка кора, намажете с масло. Върху 2/3 от повърхността наръсете галета, върху нея наредете ябълките, поръсете с орехи, стафиди и канела. Завийте на роло. Намажете с останалото масло. Пече се около половин час в предварително загрята фурна на 180 градуса.
Щруделът се сервира леко топъл с ванилов сос. Аз си спестих соса, но и с чаша ароматно капучино е добре :)

вторник, 8 септември 2009 г.

Баница с ориз



У дома имаме една доста интересна книжка „Culinary guide Bulgaria”, много добре илюстрирана и отпечатана на хубава хартия. Страната ни е представена по региони, всеки с типичните си ястия, рецепти и снимки към тях. Полезна е още с това че има адреси и телефони на хотели и ресторанти, в които бихте могли да опитате традиционната за всеки район кухня и напитки. Книгата е създадена най-вече за чуждестранните туристи, а и мисля че има издание само на английски, има леко комерсиален вид, но като се абстрахираш от това, е доста приятна.
За района на Родопите като типични ястия са изброени баница с ориз, клин, катък, пататник, катми и други ястия, предимно с месо – като родопска баница с месо например. За съжаление все по-малко са местата, на които можеш да опиташ истинска регионална кухня. Пататник на пример има във всяко второ заведение с претенции, че предлага българска национална кухня, но все още не съм яла истински пататник в ресторант.
Преди време, бях впечатлена от тази рецепта, предложена от Дани. Звучеше ми много познато и в същото време много интересно. Баница с ориз. Клинът също може да се приготви с ориз, но се прави само с две кори и се пече на сач. Намерих няколко доста интересни рецепти за клин, но този път реших да направя баницата на Дани. Опитайте я, ще ви се услади. Какво е необходимо:
500 гр. готови кори за баница
½ кг. сирене
½ литър прясно мляко
200 мл. кисело мляко
6 яйца
150 гр. предварително сварен и охладен ориз
¾ ч.ч. олио
50 гр. масло

Плънката приготвяме от натрошеното сирене, киселото мляко, ориза и 4 яйца. Редим корите в тава, като ги поръсваме с олио. От плънката се слага върху всяка трета кора. Завършваме с кора /при мен бяха две/. Баницата се реже на квадрати или ромбоиди и върху всяко парченце се слага малко масълце. Заливаме с останалите две яйца, разбити с прясното мляко. Пече се около час в предварително загрята на 180 градуса фурна.

Дани, благодаря ти за прекрасната рецепта. Това е най-вкусната баница с готови кори.

събота, 5 септември 2009 г.

Свинско с боровинки




Според синоптиците днешният ден е последният летен ден за тази година. Също и първият от моята отпуска. Имам някои планове ; )
През последните седмици нямах никакво време за готвене, кумувахме на едни приятели, кръстихме едно бебе, два рождени дни на юбилярки : ) 30 г. и 60 г., много работа.. Така че днешната събота беше само и единствено за мързелуване, научих се да правя капучино : ) и естествено малко готвих. Вечерята е свинско с боровинки. Не съм голям фен на свинското, от месата залагам най-вече на телешкото и обичам риба /половинката й е голям майстор/, но това ястие ще го класирам в любимите. Какво е необходимо:

350 гр. свински стек, нарязан на малки пържолки
2 с.л царевично олио
1 ч.л. горчица
2-3 капки сос Уорчестър
½ ч.л. мед
1 с.л. марсала

Изброените съставки се смесват и със сместа се намазват стекчетата. Оставят се в хладилник поне за два часа.
До като чакате месцето да поеме от ароматите можете да приготвите малко картофено пюре. А за боровинковия сос ще ви трябват:

200 грама боровинки /моите са черни/
малко чесън /не обичам и винаги слагам съвсем малко – само за нюанс в аромата/
ситно нарязан кромид /половин средно голяма глава/
сол
черен пипер
100 мл. червено вино
½ ч.л. джиндифил
2 с.л. царевично олио

Задушете в олиото кромида и чесъна, когато омекнат прибавяме боровинките и виното. Оставяме на умерен огън до изпаряване на алкохола. Подправяме със сол, черен пипер и джинджифил.
Месото се изпържва в тиган с малко сгорещена мазнина. И готово :)
Към ястието добре се допълва и това мерло.