петък, 26 август 2011 г.

До къде водят планинските пътеки



Споделяла ли съм колко много обичам да съм си в къщи. Да се събуждам рано сутрин и да пия чай на прозореца на кухнята, свежата целувка на липите в задния двор и песните на птиците напролет или в студената зима да се излежавам до късно, а слабото слънце да ме гали по челото, после мързелива късна закуска с палачинки и кафе.
А дали съм си признавала и колко много обичам да съм на път. Потегляме рано, градът още спи, а ние се измъкваме като крадци, понесли със себе си част от него там, където отиваме. Къде отиваме? Гладни сме за път и нови емоции и няма значение на къде. Музеи, катедрали, черкви, манастири, дворци, острови, плажове, планински върхове.
Двамата заедно сме, рамо до рамо, най-добри приятели.


Пътека на Витоша. Хижа, която вече не работи с туристи. Пред нея красива малка морава. Мимолетна мисъл за друго красиво място, далече.  Думи изречени от двама ни почти едновременно. Бързо решение, бързо изпълнение. Резервация,  карта, багаж. Маршрути, планове и път… Хиляда и сто километра, четири граници, дванадесет часа. Гоним се с пътя. Не се стигаме. Той е винаги пред нас.
Психотерапия. С всеки изминат километър все по-далече зад гърба ми остават работата, проблемите, бюджетите, целите, клиентите. Забравям, за кратко. Достатъчно е.


Планини, зелени ливади, крави. Малки китни селца, камбанарии, чешми, цветя по прозорците и дворовете. И така до където стига погледа.
След две години, в които не съм обелила и дума на немски, речникът ми отчайващо е обеднял. Търся думите, допълвам си на английски. Сещам се за „Внимавай какво говориш”...
Прекрасен хотел. С гурме ресторант, който не посещаваме. Не си носим подходящи дрехи. На тръгване собственичката ми подари кулинарна книга от ресторанта. Щастлива съм.


Имаме напълно оборудвана кухня и дървен балкон със стъклен таван. Пожелавам си да вали, а ние да вечеряме. Под нас тече кристално чиста река. На втория ден желанието ми се сбъдва.
В селцето има магазин от известна верига, добре зареден щанд със сирена и месни деликатеси. Прилошава ми от сметката.



Всеки ден пием бира. Различна. Местна. Искаме да опитаме всички видове. Не успяваме.
Качваме се на лифта в едно съседно селце. В ски сезона прави връзка с друг седалков и те вдига на 2400 м. Можеш да докоснеш облаците. Разходка до две езера, изкуствено създадени. Едното прилича на Бъбрека. Седим с часове на една пейка, пием кафе, хапваме сандвичи. Мълчим си. На връщане в кабинката ушите ни пукат. Смеем се.



Закуска на балкона. Студено е. Облечена съм с тънко яке. Разходка в гората. Срещаме деца на коне.
След обяда пътуваме до голям град на езеро в съседната област. Върхове, езера, замъци. Река, чешми, свлачище. Млади хора почистват земната маса, мият пътя, слагат подпори. Според навигацията ще се забавим с петнадесет минути. На връщане избираме друг път и пак замъци, река, ливади, хълмове, крави.



Наближава време да се връщаме у дома. Последен ден. По асфалтов път навлизаме в красива долина. От двете ни страни високи планини. Пътя свършва. Паркинг под борове. Оставяме колата, обуваме обувките и тръгваме. Вървим по велоалея и леко подмрънваме срещу лекотата на маршрута. Минаваме покрай красив водопад. След петстотин метра свиваме по пътека в гората. Ще катерим  до две езера. Не трябваше да недоволстваме от велоалеята… на моменти буквално пълзим. Пием вода от потока. Изморени сме. Продължаваме.


Хижа, поляна, езеро. Събувам се боса и лягам на тревата. Прилив на сили. Спускане пак по стръмната пътека. Добър фитнес. Обяд в хижа близо до паркинга. Меню, записано с тебешир на черна дъска. Поръчваме два местни специалитета и бира. Моят е с кървавица. Има аромат на карамфил. Харесва ми.
Едва се тътрим до колата. Няма да вечеряме.
На сутринта отново рано потегляме обратно. На пътя до нас от гората излиза сърна. Зная какво ни каза. Ще се върнем.


петък, 12 август 2011 г.

Две рецепти с круши



Последните няколко дни едно спонтанно решение непрекъснато ме кара да се усмихвам и ме потапя в скъпи спомени и желания. А лимонът е... позабравен и изтикан на заден план. Ще си взема почивка от тази война...
Ще разкажа... по-късно... след някой и друг ден, по-скоро седмица :- )
Сега за два страхотни сладкиша, които правих тези дни. С круши. Сдобих се с доста прилично количество, изядохме натюр колкото можахме, а с част от тях един след друг направих и два сладкиша.
Крушите са сред най-любимите ми плодове, а и едни от най-предпочитаните от мен за плодови десерти.  Сочни,  топящи се като мед, топлинно обработени разгръщат силния си аромат и сладост и добавка от орехи, мед, ванилия, канела или кардамон, джинджифил, шоколад се превръщат в неустоимо изкушение и чисто удоволствие.
Точно в дъждовната сряда пекох шоколадовия с джинджифил и кардамон. Из къщи се разнесе божествен, топъл аромат и напомни  за есента и зимата... Много много ми се искаше да го снимам цял, но нито една снимка не ставаше, тъй като денят много напредна, а и заради дъжда  вече беше доста сумрачно. Не устоях и го разрязах за десерт на вечеря.


 Необходимите продукти:
5-6 круши
180 гр. тъмен шоколад
75 гр. масло и още малко за намасляване на формата
1 малко яйце
200 гр. типово брашно
50 гр. и 1 с.л. захар демерара
100 мл.марсала
½ ч.л. смлян кардамон
½ ч.л. смлян джинджифил
2 с.л. тъмно какао
4 гр. бакпулвер

Обелете и разполовете крушите, почистете от дръжките и семената. Може да го направите от предишния ден, по съветите на Гордън Рамзи, и да оставите за една нощ в хладилника да позасъхнат леко. Намажете с масло подходящ съд с диаметър около 20 см. и поръсете със захар, подредете парчетата круши в желана от вас форма.
Стопете шоколада заедно с останалото масло на водна баня или в микровълнова като внимавате да не се пресече.
Смесете брашното с джинджифила, кардамона, какаото и бакпулвера, прибавете, марсалата, яйцето и шоколадово-маслената смес. Смесете всичко до хомогенност. Разпределете тестото върху крушите, най-лесно е с ръце, и печете в предварително загрята на 180 градуса фурна около половин час. Обърнете внимателно в чиния.

Вторият също е много лесен. Адаптиран от тази рецепта на Ева.

 

Необходимите продукти:

3 яйца
70 гр. демерара
1 капсула есенция ванилия
щипка сол
60 гр. брашно
5 гр.бакпулвер
100 гр.смлени орехи
100 гр. смлени маслени бисквити
1 кг. круши
сокът на един лимон
 2-3 с.л. мед
малко масло за формата

Почистете крушите от семките и дръжките, обелете и разполовете, залейте с лимоновия сок. Всички останали продукти без меда се смесват и разбъркват добре. Разпределете сместа  в подходяща намаслена и набрашнена форма, отгоре се подредете плодовете. Печете до суха клечка в предварително загрята на 180 градуса фурна. Глазирайте с меда и охладете върху решетка.

събота, 6 август 2011 г.

Сладолед с праскови



 Август... Последният истински летен месец. Все още има горещи дни, но утрините са свежи, а вечерите приятно по-хладни от буквално застиналите в горещина юлски нощи. Денят осезаемо вече намалява и се устремява към есенното равноденствие. Всяка година този цикъл е един и същ... и.. да, факт е, че се променя. Вярно е, че есента и пролетта леко се поразмиха и често ни се случва от ботушите да скачаме направо в сандалите. Това е друга тема...
Не си спомням, вече коя неделя, че съботата сме определили за планински ден, решавам, че ще правя сладко от кайсии... но не намирам кайсии, за сметка на това попадам на изключителни праскови. Не много големи, делящи се идеално от костилката, добре узрели, ароматни, сладки... Резултатът: шест бурканчета сладко и второ посещение на магазина за още праскови, този път за сладолед.
Рецептата за сладкото няма да споделя.. в последните една две години сладката, които правя са все експерименти с цел намаляване количеството на използваната захар.
Но сладоледът е прекрасен. Рецептата е елементарна, използват се само три продукта, приготвянето лесно и без машина.

Продуктите са:
6-7 праскови /400 мл. пасирани/
200 мл.сладкарска сметана
1 консерва подсладено кондензирано мляко

Сметаната се разбива на твърд сняг, смесват се всички продукти. Сместа се излива в предварително замразена във фризера купа. Разбива се с миксер или пасатор на всеки час, общо 3-4 пъти.
Можете да използвате всякакви други плодове.
И за край да почерпя: горски малини, от първите узрели :-)