вторник, 1 декември 2015 г.

Трюфелово олио

Местните хора, където и да отидем, винаги са най-важният ни пътеводител. Да се опитваме да следваме техните привички, да хвърляме крадешком поглед в чиниите им, да долавяме аромата на кафето им, да надаваме ухо на разговорите им, ако и да не разбираме езика им, са дреболии, превърнали се в част от всяко наше пътуване. 


И така в последната съботна вечер на август крачим бодро из улиците на златния Арецо, задъхан в трудно поносима жега. Но ние сме свежи, похапнали сме добре на обяд в ресторант с една звезда на Мишлен, след това сме взели глътка хладен въздух в климатизирания ни хотел. Спираме почти на всяка крачка, вдигаме глави да разгледаме фасадите на сградите, стъпваме по площада от филма на Бенини, пазаруваме от деликатесен магазин манатарки, пекорино, вино. 


Озоваваме се пред претъпкана остерия, споглеждаме се с "тук е хубаво" и влизаме, вътре две сервитьорки буквално прелитат над масите и носят тежки табли, под носа ми минават големи стекове, пъпеш в прошуто, гарафи с вино.  Аз поглеждам едната, започвам на английски, тя ми се усмихва и вдига рамене, аз почти й викам: "due, due". Тя пак се усмихва, води ни на втория етаж, от една маса четворка дърпат половината, правят две двойки и ни настаняват на едната. След по-малко от пет минути и на другата половина настаняват семейство италианци с дете. Ние сме си поръчали скромно вино, вода, хляб, специалното антипасто на заведението, талиолини с манатарки. Но при съседите, с които почти си опираме лактите, е интересно, детето хапна някаква паста с пармезан и не се отдели от смартфона си, но родителите се представиха добре :-) телешко карпачо с трюфел, паста с трюфел, всичко с трюфел :-) Наблюдавам ги с крайчеца на окото и решаваме, че утре пак ще дойдем в същото заведение. Вечерта приключваме в един бар на Корсо Италия. 


На другата вечер пак сме там, но този път ние сме с трюфела ;-D Любов от първата хапка.
Разказът ми е много по-дълъг от рецептата. За да се сдобиете с това ароматно богатство ви трябват трюфел и качествен зехтин. Трюфел можете да си поръчате от Farmhopping. Надялквате го на тънко с белачка за зеленчуци, заливате с нагрят до 50-60 градуса зехтин, затваряте бурканчето и след десетина часа можете да си препечете филийка хляб, да капнете върху нея малко от зехтина и ако ви се откъсне от сърцето да сложите и някое парче от трюфела, да си затворите очите и да се окажете в златния Арецо.

9 коментара:

  1. Божествен вкус е така в зехтина :) Арецо някак си го пропускам, но от няколкото ми срещи с трюфела най-много ми харесва ароматизирания с него зехтин.

    ОтговорИзтриване
  2. Зори, умееш да омайваш с разказите си!
    И това Арецо....и ароматите до които сте се докоснали :)
    Представям си аромата на зехтина върху препечена филийка...ммм....
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  3. Без разказа ти, рецептата нямаше да е толкова яка!

    ОтговорИзтриване
  4. Зори, пренесе ме там, изключително изживяване. Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря, Зори... Много е хубаво, но чета и си мисля,
    че когато публикуваш само рецепта ни лишаваш от едно допълнително удоволствие за увлекателен разказ - умееш го...:)

    ОтговорИзтриване
  6. Засега ще подсмърчам и за двете:) - Италия и трюфела, но им се насладих виртуално, както и на разказа ти, Зори:)

    ОтговорИзтриване