сряда, 28 юни 2017 г.

Делфините от Амбракийския залив


Амбракийският залив е свързан с Йонийско море с канал между градовете Превеза и Актио, широк едва 700 м. Това и факта, че в него се вливат две реки - Арта и Лурос, правят водата в него по-слабо солена и по-топла, съответно богата на планктон, а от там и на риба. 


В залива и на многобройните му острови се срещат много видове птици, сред които и далматинския пеликан, костенурки. А във водата живеят около 150 делфина :-)


При делфините ще ви заведат Eco-cruising. С много любов и внимание към тези вълшебни същества Василис, Василис и Венетиа ще ви преведат през водите на залива. Капитан Василис ще ви разкаже за навиците им на ловуване, за това как се промъкват покрай рибните ферми за фастфуд, че могат да задържат дъха си 15 минути и когато не искат да ги гледаме се потапят и чакат да си тръгнем.



Делфините са големи любопитковци, капитанът изключва двигателя на корабчето, когато са наблизо и те сами идват да проверят по каква работа сме дошли. Плуват заедно с лодката, минават отпред като водачи и изскачат целите във водните струи зад нея. 

video

Нямам много снимки от този ден, нито пък имам много думи с които да разкажа изживяното. Възхитена съм и от работата на екипа, който организира круизите. Малко пътници, само с предварителна резервация. С внимание към всеки. Малко преди да се отправим към едно заливче за почивка капитанът покани всяко едно дете на руля и му даде шапката си. Можете да прочетете отзивите за Eco-Cruising в TripAdvisor, и моят е там - с максимална оценка :-)

събота, 3 юни 2017 г.

Балканско пътуване

Много обичам да пътувам с кола. Пътуването започва в момента, в който настъпиш газта и завършва в този, в който премъкнеш целия си багаж обратно в едно с всички неща, които си успял да вземеш със себе си от местата където си бил. 


За една свободна седмица избрахме Черна гора, Хърватия и Босна. Маршрута:
Първи ден:
Перник - Будва. По-подробно: Перник- София- Ниш- Прокуплье- Копаоник- Рашка- Нови Пазар- Беранье- Подгорица- Цетинье- Будва. Карането по магистарала свършва след Ниш и след това са само междуградски и междуселски пътища. В много добро състояние, панорамни. Каньона на изумрудената река Тара е много красив. Но се кара бавно. Жената от Космоса /GPS-a/ все ни побутваше през Косово и Албания /там има магистрала/, но паспортите ни се оказаха изтекли /в Косово не можем да пътуваме с лични карти/ и не ни се занимаваше с преиздаване в последния момент. Пътят от Цетинье до Будва беше в ремонт, валя ни дъжд, провирахме се през някакви тунели в строеж, чакахме по светофари. Но накрая стигнахме след 12 часа път. 
Старият град на Будва е очарователен, в заведенията се предлага прекрасна морска храна. И както казва мъжа ми "искам да участваме в местно събитие", имаше карнавал и фойерверки :) 






Втори ден:
Прехвърлихме се в Котор. Старинния Котор си има крепостни стени и воден ров. Уличките му са тесни и стръмни и имат само номера и са пълни с котки. 


Трети ден:
Заобикаляйки целия Которски залив отиваме към Дубровник. 70% от града са разрушени по време на войната. Днес Дубровник е напълно възстановен, много красив и претъпкан с туристи, не искам да си го представям по време на активния сезон. Отделихме му два дни /много са, моят съвет към пътуващите е да нощуват извън града и да му посветят един ден - достатъчен за Стария град, крепостните стени, планината от където се вижда брега и морето/. 



Ние разгледахме старата централна част, качихме се с лифта на Срд, посетихме и Груж /където е новото пристанище с пазар за плодове и зеленчуци и риба/ и Лапад, където намерихме хубав, но малко занемарен парк, но пък нямаше туристи :)


Апартаментът, който бяхме наели се намираше в Плоче /кварталът е "кацнал" на полите на Срд/ от където по десетки стръмни стъпала за десетина минути се слиза в Стария град/, и имаше най-важната екстра - паркомясто, цените за паркиране иначе са около 130 евро на ден. Има удобен градски транспорт и линии до съседните градове като Цавтат. Впечатленията ни са, че Дубровник е много красив, но неоправдано скъп и не бихме се върнали там.


На петия ден се отправяме към Сплит. Централната част на града е построена в императорския доверец на Диоклетиан /онзи римски император, който въвел ритуала с целуването на робата/. Този град се оказа нашето място. Дома ни за две нощи е прекрасен снежно бял апартамент с бродирано спално бельо на десетина минути пеша от центъра. 


На нашата улица има страхотен ресторант с градина, с много добра кухня и перфектно обслужване, където първата вечер си разделихме един шоколадов десерт, който пътувайки към дома единодушно определихме като най-вкусното нещо, което опитахме през тази седмица. Два дни се мотахме по малките улички, обиколихме няколко пъти пазара за зеленчуци и рибния пазар, ядохме сопарник, вегебъргъри, пържена дребна риба, калмари, превъзходен сладолед, хляб с квас, печен на огън, миришещ на пепел, пътувахме с кораб, изгоряха ни носовете и ни се подбиха петите от ходене. 


Хубаво, хубаво, много хубаво. Тук човек може да остане поне една седмица и всеки ден да ходи до различен остров, до близкия Трогир, до парка Крка.


На седмия ден тръгваме към Сараево, минаваме през Мостар. Много е красива Босна. Видяхме я зелена, мъглива, притихнала. В Сараево се разхождаме дълго, пием турско кафе и ядем кюнефе. 


Вечерта в едно ресторантче до хотела ни опитваме ракия от дренки. На другата сутрин си тръгваме към дома, минаваме през Вишеград, където от романа на Иво Андрич е останал само моста на Дрина. В мъгливата сутрин и над бучащата река хапваме бюреците с картофи и месо, които сме си взели пътем от една селска фурна. Минаваме границата при Мокра гора, после сме към Ужице, Кральево, Ниш и от там към къщи.

неделя, 2 април 2017 г.

Места. Градове. Нови Сад

Този прекрасен град винаги е бил леко встрани от всякакви наши пътища. Този път решихме специално и планирано да се отклоним.

















неделя, 27 ноември 2016 г.

Печени сладки картофи


Необходимите продукти:

1 бр. сладък картоф
2 с.л. растително олио /в случая авокадово/
1/4 ч.л. червен пипер
2-3 скилидки чесън
сол и черен пипер на вкус

Обелете картофа и нарежете на правоъгълни резени, залейте с олиото, подправете с подправките и хубаво разбъркайте. Печете в предварително загрята на 200 градуса фурна върху пекарска хартия за около десет минути, след това включете само на горния нагревател за 5-6 минути. Резените картофи не бива да се застъпват.
Обикновено за тази рецепта използвам зехтин, но този път я приготвих с авокадово олио, което е нов продукт за моята кухня. Получих малка бутилка за проба, която вече почти съм изразходвала. Използвах мазнината, за да задуша зеленчуците за няколко супи, за няколко сладки картофа и за маската ми за коса. Олиото е гъсто с характерен приятен аромат. Хареса ни :) Повече за полезните му качества, можете да научите тук.