петък, 1 януари 2016 г.

2015

Болката, която ни донесе е невъзможно да забравим. Иска ми се да я запомним и такава...














вторник, 1 декември 2015 г.

Трюфелово олио

Местните хора, където и да отидем, винаги са най-важният ни пътеводител. Да се опитваме да следваме техните привички, да хвърляме крадешком поглед в чиниите им, да долавяме аромата на кафето им, да надаваме ухо на разговорите им, ако и да не разбираме езика им, са дреболии, превърнали се в част от всяко наше пътуване. 


И така в последната съботна вечер на август крачим бодро из улиците на златния Арецо, задъхан в трудно поносима жега. Но ние сме свежи, похапнали сме добре на обяд в ресторант с една звезда на Мишлен, след това сме взели глътка хладен въздух в климатизирания ни хотел. Спираме почти на всяка крачка, вдигаме глави да разгледаме фасадите на сградите, стъпваме по площада от филма на Бенини, пазаруваме от деликатесен магазин манатарки, пекорино, вино. 


Озоваваме се пред претъпкана остерия, споглеждаме се с "тук е хубаво" и влизаме, вътре две сервитьорки буквално прелитат над масите и носят тежки табли, под носа ми минават големи стекове, пъпеш в прошуто, гарафи с вино.  Аз поглеждам едната, започвам на английски, тя ми се усмихва и вдига рамене, аз почти й викам: "due, due". Тя пак се усмихва, води ни на втория етаж, от една маса четворка дърпат половината, правят две двойки и ни настаняват на едната. След по-малко от пет минути и на другата половина настаняват семейство италианци с дете. Ние сме си поръчали скромно вино, вода, хляб, специалното антипасто на заведението, талиолини с манатарки. Но при съседите, с които почти си опираме лактите, е интересно, детето хапна някаква паста с пармезан и не се отдели от смартфона си, но родителите се представиха добре :-) телешко карпачо с трюфел, паста с трюфел, всичко с трюфел :-) Наблюдавам ги с крайчеца на окото и решаваме, че утре пак ще дойдем в същото заведение. Вечерта приключваме в един бар на Корсо Италия. 


На другата вечер пак сме там, но този път ние сме с трюфела ;-D Любов от първата хапка.
Разказът ми е много по-дълъг от рецептата. За да се сдобиете с това ароматно богатство ви трябват трюфел и качествен зехтин. Трюфел можете да си поръчате от Farmhopping. Надялквате го на тънко с белачка за зеленчуци, заливате с нагрят до 50-60 градуса зехтин, затваряте бурканчето и след десетина часа можете да си препечете филийка хляб, да капнете върху нея малко от зехтина и ако ви се откъсне от сърцето да сложите и някое парче от трюфела, да си затворите очите и да се окажете в златния Арецо.

неделя, 22 ноември 2015 г.

Медовина


Неочаквано се сдобих с медовина, при това собствено производство ;-) 
Всичко започна със счупен буркан първокласен чист мед, добиван от мои приятели в източната част на Стара планина. Да изхвърля това съкровище за мен е чисто светотатство, за това трябваше да измисля как да го запазя без да се окажем с усти пълни с парчета стъкло. 
Втечних меда в топла вода, изхвърлих парчетата от буркана, а течността прецедих няколко пъти през много ситна цедка. След това налях в чисти буркани, с идеята че с това ще си подслаждам чая. Вчера /две седмици след случилото се/ установих, че течността е ферментирала :-) и е вкусна.
Прочетох, че за няколко месеца трябва да се избистри, но си мисля че няма да я чакам. Повече за медовината може да научите тук.

сряда, 11 ноември 2015 г.

Дюли в тенджера за бавно готвене

Много отдавна съм си набелязала тази рецепта на Суха мащерка :-) От няколко седмици имам тенджера за бавно готвене, а имам и дюли. Опитайте, десертът е съвсем лесен, но си заслужава чакането. Дюлите, нарязани, на слабата степен за 3 часа стават превъзходни.