A picture is worth a thousand words

С една снимка можеш да кажеш хиляда думи. И тъй като никога не съм била от многословните Instagram се оказа моето място.

Земенски манастир

Всяко кътче от територията на нашата страна е пропито с история. Толкова история, че чак ни е трудно да я носим. Като дете мечтаех да стана археолог, поглъщах жадно всякакви исторически книги и като че ли през по-голямата част от времето живеех в собствения си измислен свят от епохата на Асеневци. Години по-късно не ми достигна кураж да живея живота на арехеолозите и задълбах в друга посока. Но любовта ми към всякакви места белязани от исторически събития, към древни руини, тракийски гробници, светилища и всякакви „камънаци” не угасна.

 

Вчера сутринта /неделя/ след като закусихме с овесени палачинки, на които ще пусна и рецепта, след като ги направя поне още веднъж, заминахме за Земен.

Път окъпан в зелени поля и цъфнали люляци. Целта – Земенският манастир.

 

Един от най-старите в България. Църквата е от 11 век и постройката е напълно запазена. Стенописите... изографисаните са като живи... Бях прочела, че не спадат към никоя от школите, но не очаквах да видя това, портрети на живи хора, не икони...

Манастирът на няколко пъти разрушавали, но черквата оцеляла. Подът е каменен, а легендата разказва, че за него всеки от околните села донесъл по камък. Олтарът също е каменен и на мен ми се стори много нехристиянски...

 

Комплексът днес е филиал на НИМ. Има прекрасен двор – зелена поляна с дървени пейки за посядане под вековните дървета. Съжалихме, че не си взехме вестници и термос с кафе, за да прекараме няколко часа под шарените сенки.

 

Прекрасно е, ако минавате из този край, отклонете се към Земен... или отидете нарочно : -)

Подготовка за Великден

Пролетта вече чука на вратата ми ..... Прекрасно е. Тази пролет, така чакана .... Къщата ми свети - падна доста лъскане на прозорци, подове, врати, шкафове - пролетно почистване. Но си заслужава! Пред прозорците на спалнята ни има липи, по чиито клони вече има мънички зелени пъпчици - малко им трябва още, за да се превърнат в листа - още няколко топли и слънчеви дни. След по-малко от три седмици е любимият ми празник - Великден. Вече съм купила някои неща за украсата, а днес за първи път в живота си правих козунаци - получиха се добре. Рецептата е на di_ani от gotvetesmen - Благодаря!