Места. Манастири. Жича

Манастирът Жича

Земенски манастир

Всяко кътче от територията на нашата страна е пропито с история. Толкова история, че чак ни е трудно да я носим. Като дете мечтаех да стана археолог, поглъщах жадно всякакви исторически книги и като че ли през по-голямата част от времето живеех в собствения си измислен свят от епохата на Асеневци. Години по-късно не ми достигна кураж да живея живота на арехеолозите и задълбах в друга посока. Но любовта ми към всякакви места белязани от исторически събития, към древни руини, тракийски гробници, светилища и всякакви „камънаци” не угасна.

 

Вчера сутринта /неделя/ след като закусихме с овесени палачинки, на които ще пусна и рецепта, след като ги направя поне още веднъж, заминахме за Земен.

Път окъпан в зелени поля и цъфнали люляци. Целта – Земенският манастир.

 

Един от най-старите в България. Църквата е от 11 век и постройката е напълно запазена. Стенописите... изографисаните са като живи... Бях прочела, че не спадат към никоя от школите, но не очаквах да видя това, портрети на живи хора, не икони...

Манастирът на няколко пъти разрушавали, но черквата оцеляла. Подът е каменен, а легендата разказва, че за него всеки от околните села донесъл по камък. Олтарът също е каменен и на мен ми се стори много нехристиянски...

 

Комплексът днес е филиал на НИМ. Има прекрасен двор – зелена поляна с дървени пейки за посядане под вековните дървета. Съжалихме, че не си взехме вестници и термос с кафе, за да прекараме няколко часа под шарените сенки.

 

Прекрасно е, ако минавате из този край, отклонете се към Земен... или отидете нарочно : -)

Обрадовски манастир "Свети Мина"

Манастирите са ми голяма слабост. Не бих казала, че съм особено религиозна, и макар че съм кръстена като бебе през 1978 година /не знам точно как се е случило това в онези времена/, първите ми спомени от черква са от тази на Рилския манастир, където сме кръстени аз, брат ми и двама от първите ми братовчеди. Не мога да си обясня липсата на каквото и да било внимание и пренебрежителното отношение на свещениците от най-големия и най-богатия български манастир. Въпреки всичко красивия му каменен двор, интересната музейна експозиция и богато изографисаната черква силно ме привличат. А Рила, Рила е просто Велика планина.
Темата на този пост е за Обрадовския манастир. Манастирът има чудотворна икона на Св. Мина, изобразен в цял ръст, с копие и кръст. Ръката, която държи кръста, кръста, върха на копието, ореолът, кръста върху щита и токата на колана му са с метален обков. Въздействието на иконата е изключително, лично аз когато я видях за първи път се разплаках. А манастирът е прекрасен, личи си че повечето неща са правени в последните двадесет години. Има чудесна градина с пейки, маси и навеси, детски кът, много цветя и дървета. Винаги е пълно с хора и преобладават младите. Единственият недостатък е непосредствената близост на пречиствателната станция. Но в двора нито се вижда, нито се усеща.

Клисурски манастир

Преди години поставихме началото на една серия от посещения на манастири, която аз на шега наричам манастирен туризъм. За съжаление не от всички места имам цифрови снмки. Малко по малко, когато мога да отделя време, ще опиша кратичко всичките тук, а аналоговите снимки ще намеря начин да кача на магнитен носител. Започвам с най-красивия според мен - Клисурския манастир. Манастирът се намира в западната част на Стара Планина, близо до Вършец, в подножието на връх Тодорини кукли. Манастирският комплекс включва две църкви, три големи жилищни сгради, стопански сгради и магерница. Дворът на този манастир е най-добре подържания манастирски двор, който някога съм виждала. Посетихме го на 22 септември 2008 г. По-късно прочетох, че църквата на манастира е изографисана от известните български живописци Господин Желязков и проф. Георги Богданов. Манастирът предлага и стаи за настаняване, надникнахме и в тях – всички са със самостоятелен санитарен възел и изглеждат много добре. В сайта http://www.bulgarianmonastery.com/ пише, че ресторантът към манастира предлага традиционни български ястия с продукти от стопанството на Светата обител, но ние обядвахме в заведението на около два километра преди него със звучното име „Скара Сталин” – малко е странно, защото почти през средата на паркинга минава електрически далекопровод, но пъстървите и скарата си заслужават.
Това е място, където със сигурност ще се върна.