неделя, 18 декември 2011 г.

Бисквитени бейлис топчета

Неее, не са от коледните меденки, те са си цели целенички по кутиите, големите  украсени с фондан, малките натюр :- ) Следващият път ще си купя готов роял айсинг.
Топчетата са с бисквити, макар че може да се ползват изрезки от блатове, позасъхнал козунак, кекс. Много хубави са също и с добавени смлени ядки, а най-много ни допаднаха с изрезките от блатовете на тази торта.


 Накратко необходимите продукти:
200 гр. шоколад /предпочитам тъмен/
100 гр. краве масло
250 гр. бисквити
2 с.л. бейлис
какао за овалване

Бисквитите се смилат на трохи, шоколада и маслото се разтопяват на водна баня или постепенно в микровълнова фурна, за да не се пресекат. След това се смесват с трохите и бейлиса. Сместа се разбърква добре и с помощта на малка лъжичка се оформят топчета, които се овалват в какао.

събота, 17 декември 2011 г.

Баницата

Днес трябваше да публикувам рецепта за сладки с кандирана лимонова кора. Хм, след като цял следобяд украсявам меденки и съм леко кисела от неуспешния ми роял айсинг, а пред очите ми все пакета с готов в Арома Хауз /’що не го купих/ не искам да виждам никакви дребни сладки, бисквитки и други подобни поне до утре. А, пък и не искам да си спомням как преди няколко дни редих мили думи за едни двуцветни спирали /пак сладки/.


Рецептата ми за баница е резултат от многогодишни опити и експерименти, а неуспешните не са никак малко. Колко ли баници провалих до като се усетя, че не ползвам правилна тава и ми се получаваха сварени, после сухи и твърде  хрупкави, защото не исках да ползвам мазнина.
Необходимите продукти за тази са:

4 големи яйца
300 гр.кисело мляко
250 гр.извара
250 гр. бяло саламурено сирене
2 с.л. галета или брашно
½ ч.л. сода бикарбонат
100 мл.прясно мляко
150 мл. олио
50 гр.краве масло
1 пакет кори за баница /400 гр./

Намачкайте сиренето и изварата, добавете киселото мляко със содата в него, брашното /галетата/ и три от яйцата. Разбъркайте добре. След това вариантите са два – вита или наложена. Горе долу се получава по една препълнена супена лъжица плънка и супена лъжица олио на кора.
В намазана с олио тава подредете корите, ако е вита – всяка кора се напръсква с малко мазнина, разпределя се малко плънка, навива се и след това за се оформя на охлюв. Ако баницата е наложена – кора, мазнина и плънка, кора и т.н. завършва се с кора и след това баницата се нарязва на квадрати.


Последното яйце се разбива с прясното мляко, с тази смес заливате баницата и разпределяте равномерно по цялата повърхност. Отгоре разпределете маслото нарязано на малки парченца. Пече се до говотност в предварително загрята на 180 градуса с вентилатор фурна. След като извадите от фурната, покрийте с кърпа за десетина минути.
Готовата баница е с приятна червена кора отгоре и отдолу, а вътрешността е мека и сочна.

неделя, 11 декември 2011 г.

Лесна зимна торта

Изчезнах в последно време. Потопих се. В една книга. Няколко поредни дни чета до един два часа през нощта. После я сънувам, а след това ми е трудно на другия ден, до като не я отворя пак. Е, скоро ще мирясам, защото съм в края на четвъртия том. Имам само още един.
Подарих си дълъг уикенд, рожден ден на любимия, малко шопинг, специално посетихме Гастроном-а на Мария. Събота и неделя в идилично селце, камина, скара, добра компания, много смях.
Честно, изобщо не ми се пише, поствам няколко снимки, рецептата и си отивам при „Песен за огън и лед”.


Необходимите продукти за торта с диаметър 20 см.:

За блата:
3 яйца
1 ч.ч. от 200 мл.фина кристална захар
3 с.л. олио
3 с.л. вода
1 и ½ ч.ч. от 200 мл. бяло брашно
½ капсула есенция ванилия
½ капсула есенция лимон

Пълнеж:
компот от праскови
2 с.л. марсала

Крем:
400 гр. заквасена сметана
2-3 с.л. захар


 Яйцата се разбиват с миксер заедно със захарта до пълното разтваряне на захарта и утрояване на обема. Добавят се ароматите, олиото и водата и отново се разбива добре. Брашното се пресява и се добавя на малки части при непрекъснато разбъркване с шпатула на ръка или с миксер на много бавни обороти. Вариантите при печенето са два – в кръгла форма, която след това да разрежете на отделни блатове или правоъгълна тава и с ринг да изрежете кръгове с искания диаметър. Във втория случай ще ви останат парчета, от които можете да направите хубави бонбони. Блата се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна до готовност. Оставете да изстине добре.
Сметаната разбъркайте леко с малко захар на ръка.
Смесете марсалата с 2-3 супени лъжици от течността на компота. Леко сиропирайте блатовете.
Сглобете тортата като редувате, блат, сметана, плодове от компота и завършите с крем. Украсете по желание.
Това е от мен, изчезвам, че... „Зимата идва” : -) 


неделя, 27 ноември 2011 г.

Канелено кафеени рулца

Aлармата ме буди в 6:45.. хмм... още пет минути в топлите завивки...
... пак прекалих с петте минутки. Ставам бързо, мия си очите, слагам вода за чай и започвам с ежедневните упражнения. Половин час. Още спя. Разтягане, коремни преси, упражнения за крака и ръце. Пия чая, закусвам, старателно измивам зъбките. Обличам се, поглеждам новата рокля на закачалката, в мисълта ми проблясва еднa нежна почти наивна висулка от муранско стъкло, голи ръце и рамене, фини чорапи, любимите обувки с каишка на глезена. Друг път и не за работа. Целувка за чао и буквално излитам.




Вече е студено и за десетината минути, които имам пеша, буквално се сгушвам в себе си. Отварям вратата на офиса и ме посреща миризмата на кафе, което колегите носят на горе на долу, а пушачите бързат да изпушат някоя и друга цигара на вън.
 Кафе. Цяла седмица в съзнанието ми плуват едни канелени кифлички с кафе. Препечена коричка, топъл канелен аромат и в същото време възбуждащо кафе. Дани непрекъснато ме изкушава с бриош, а аз се сещам че от цяла вечност не съм приготвяла тестени с бяло брашно. Уикенда определено е време за глезене.

Необходимите продукти за тестото:
250 мл.хладко прясно мляко
20 гр. свежа мая
1 с.л. + ч.л. захар
½ ч.л. сол
2 яйца
2 с.л. кисело мляко
60 мл. олио
750 гр. брашно

За пълнежа:
2 с.л. канела
3 с.л. захар
1 с.л.разтворимо кафе
80 гр. меко краве масло




Натрошете маята в прясното мляко, добавете чаена лъжичка захар и покрийте на топло до като маята шупне.
Пресейте брашното. Отделете около 200 грама от него. В по-голямата част направете кладенче, в него чукнете едното яйце, прибавете и белтъка на второто. Жълтъка заделете, с него и няколко капки олио и вода ще намажете рулцата преди печене. В кладенчето прибавете захарта, киселото мляко и шупналата мая. Замесете тесто, прибавете солта и половината олио. Използвайте и заделеното брашно. Трябва да получите гладко, не много меко тесто. Оформете като топка. Намажете с останалото олио и покрийте на топло поне за половин час да удвои обема си.
Разточете на правоъгълник с дебелина 0.5 см., намажете с маслото и разпределете равномерно захарта, канелата и кафето. Завийте на стегнато руло и го разрежете през 2 см. Подредете рулцата в тава, застлана с пекарска хартия. Поставете тавата в студена фурна, включена на 50 градуса, след като леко бухнат, намажете с разбития жълтък и превключете на 160 градуса с вентилатор. Печете до готовност. 

неделя, 13 ноември 2011 г.

Обикновени палачинки


Разбивам яйцата с млякото и щипка захар и сол. Добавям малко брашно с бакпулвер на върха на ножа и пак бъркам. Не трябва да има бучки, а гъстотата е като на боза. През това време тиганът се сгорещява на печката. Вземам малко парченце масло, цвърчи върху горещия тиган и с бързо движение се старая оскъдната мазнинка да покрие колкото е възможно по-голяма повърхност. С малък черпак гребвам от палачинковата смес, разпределям отново тънко тънко по дъното на тиганчето. Разнася се божествен аромат... на дом.
В мъгливите и неусмихнати съботни сутрини се измъквам още сънена от топлото легло. Слагам старата кафеварка на котлона, защото искам дълго лежерно кафе с мляко и започвам. Ползвам много малък тиган, а палачинките нарочно правя тънки като дантели. Точно две хапки. Половинката си ги завива по две, едната маже със сладко, а другата гарнира със сирене и му се получава като мини рулце.
След тази закуска, дори и обещаното от синоптиците слънце да не се покаже, човек се чувстава сит и доволен.

Необходимите продукти:
3-4    яйца
250 мл. прясно мляко – масленост 3% или по-голяма
250 мл.вода
щипка сол
щипка захар
бакпулвер на върха на ножа
1 ½ ч.ч. от 200 мл. брашно



Това е базовата ми рецепта за палачинки. Често експериментирам и половината чаша брашно не е обикновено, а овесено или типово, грахам... каквото ми се намира в момента. Водата може да се замени със сода и тогава няма нужда от бакпулвер. 

неделя, 6 ноември 2011 г.

Млечен плодов сладкиш с бишкоти

Миналото винаги е удобно. Услужливо изтикваме онова, което ни е убивало и търсим това, което ни е усмихвало.
Някога.. отдавна, когато душата ми беше много млада, четях поезия, даже тайничко пописвах. Сложни любовни драми раздират сърцето ти, когато си на четиринадесет, толкова сложни, че ги обличаш в рими и ги въплъщаваш на лист от тетрадка по немски.
Четях... но не разбирах. Пленяваха ме думите, наредени като мъниста. Галеха, зашлевяваха.Усещах ги, но не ги разбирах. По литература ни преподаваше поет, който насърчаваше собственото ни мнение, и ние искряхме като ярки пламъци.
С годините забравих... думите понякога ме настигат и настояват да ги запиша. Забравям.


Събота вечер, вървейки с любимия, ръка за ръка по улица нарисувана с накапали  листа, ме обзе настроение в стих. Все още ненаписан. Миг, непретворен в думи. И стихът избяга. Все още нямам желание да го търся. Но имам потребност да чета. Прибрахме се, изрових от Словото стихове на Христо Фотев и Станка Пенчева. До един часа. Легнах си доволна.
Сладкишчето е от миналата неделя. Отадвна вече е само спомен и снимки. Ако отлежи поне един ден става с наситен плодов аромат, разтопен в млечен крем.

Необходимите продукти:
1 ябълка /200 гр./
3-4 круши /400 гр./
24 бр.бишкоти савоярди
50 мл.ром
2 с.л. захар демерара
10 гр.ванилена захар с портокалова кора
500 мл.прясно мляко + 100 мл.допълнително за напояване на бишкотите
3 с.л. натурално царевично нишесте
2 с.л. мед
200 мл.млечна сладкарска сметана за разбиване

Обелете и почистете плодовете, нарежете на кубчета, залейте с рома и 1 с.л. захар и сложете на умерен котлон, задушете до омекване на плодовете. Заделете на страни и охладете, отцедете течността. Нишестето разтворете заедно с останалата супена лъжици демерара и ванилената захар в 100 мл.студено мляко. Кипнете 400 мл. прясно мляко, дръпнете от котлона, прибавете нишестето. Върнете обратно на умерен котлон за 2-3 минути при непрекъснато бъркане. След това охладете леко и добавете меда. След като се охлади добре добавете разбитата сметана и плодовете. Разбъркайте внимателно. Кремът е готов.


Бишкотите потопете за кратко в останалите 100 мл.студено мляко. Подредете един ред бишкоти в правоъгълна тавичка, върху тях разпределета половината крем. Повторете. Кремът се получава леко рядък и е хубаво сладкишът да отлежи поне 12 часа, за да поемат бишкотите.
Вариант е да прибавите малко желатин, който няма да стегне напълно, заради наличието на алкохол при плодовете, а бишкотите да топите в леко затоплено мляко, тогава чакането е по-малко :-)

неделя, 30 октомври 2011 г.

Зелеви сърми


Идва зима, а с нея и много традиционни ястия, които приготвяме в по-хладно време. Киселото зеле е пълновластен господар в зимната българска кухня. От началото на октомври пазарите са буквално залети със зелки, а хората пъплят наоколо нарамили чували.
Да си призная, че не приготвям кисело зеле, но се радвам на всяка зелка, която получавам от свекър ми или баща ми. В този ред на мисли, половинът е този, който трябва да се научи да прави кисело зеле :-)
Тези дни получих два буркана със зелеви листа и беше повече от ясно, че ще се правят сърми. Преди време Зиче, сподели рецепта за пълнени чушки със сурова плънка, божествени са, ако не сте ги правили, не отлагайте. По същия метод са приготвени и тези сърми, до сега винаги съм ги варила в тенджера на котлона. Определено приготвени в гювеч ми допадат повече, а и е по-мързеливо ;-)

Необходимите продукти /съвсем ориентировъчно/
600 гр. мляно месо /50:50 агнешко и телешко/
100 гр. бекон
1 голяма глава кромид лук
2-3 стръка праз
2-3 скилидки чесън
1 морков
1 с.л. доматено пюре
1 ч.ч. от 240 мл. ориз
суха чубрица – 2 с.л. лъжици
сух джоджен – 1 с.л.лъжица
150 мл. вода
150 мл. зелев сок
зелеви листа от една или две зелки
5-6 сухи чушки


Накиснете в ориза и чушките в отделни съдова в топла вода. На чушките ще им трябват поне два часа, за да се отпуснат. Оставете ориза половин час, след това го измийте добре. Нарежете на ситно всички видове лук, бекона на малки кубчета, а моркова настържете на дребно ренде. Смесете всички съставки за плънката, разбъркайте добре. Оформете сърмите, като във всеки зелев лист поставите малко плънка и после загънете като пакетче. Напълнете и сухите чушки. Ще придадат невероятен аромат на ястието.
На дъното на голям гювеч разпределете няколко зелеви листа. Отгоре плътно една до друга наредете сърмите и чушките. Налейте водата и зелевия сок, захлупете гювеча и печете на 180 градуса поне 2 ½ часа.

неделя, 23 октомври 2011 г.

Есенен сладкиш с ябълки


Нови ароматни свещи. Бели. Ванилия. Чудесни са. Сладки и омайни, обещават светлина и топлина, въпреки че са само свещи.
По телевизията върви филм с любимия ми Джейсън Стейтъм, с половинката подхвърляме и по някой коментар по повод на днешните избори, а аз за n-ти път започвам този пост и не ми се получава.
Много тъжна ми се стори днес есента. Странно дрипава. Безслънчева, даже безцветна. Тук там лъч цвят, лъч надежда.


Има и такива дни, мрачни и празни. Дни, в които единственото което ти се иска е да си у дома с хубава книга, чаша чай, любим човек до себе си и топли аромати на всякъде. Бели ванилени свещи. Ябълки, масло и лимонена кора.

За този сочен сладкиш ще трябват:

4 бр. яйца размер М
3-4 ябълки /средно големи/
¾ ч.ч. /от 200 мл./ кафява захар демерара
2 ч.ч. /от 200 мл./ брашно тип 700
1 пълна супена лъжица мед
1 к.ч. олио /царевично/
50 гр. едро нарязани орехи
1 пакетче бакпулвер
кората на 1/2 лимон или една капсула есенция лимон
малко краве масло


Разбийте яйцата със захарта, меда и олиото. Добавете брашното заедно с бакпулвера. Хомогенизирайте добре, прибавете орехите, лимоновата кора и ябълките – обелени и нарязани на кубчета. Разбъркайте внимателно, сместа е доста гъста. Намажете хубаво с масло кексова форма и поръсете с малко брашно. Разпределете сместа за сладкиша и печете в предварително загрята на 180 градуса фурна до суха клечка. Оставете за 5 минути във формата и след това охладете окончателно върху решетка. След като изстине напълно може да поръсите с ванилена захар с портокал. Аз забравих.
Други чудесни рецепти за ябълков сладкиш от тези дни при Мариета и Ива.

събота, 15 октомври 2011 г.

Тиквата...


Познавам една симпатична млада дама, която в понеделник ще отвори блога ми и ще се намръщи на заглавието. Бррр... тиква : -)
А тиквата е много полезна, и вкусна. Търпи и сладки и солени интерпретации. Пълним я със сушени плодове и ядки, или с месо и зеленчуци. Прави компания на чаша вино или ароматен чай. Може да бъде десерт и основно ястие. Настъргана я добавяме във всякакви сладкиши и кремове. Можем да си приготвим и сок от нея. Децата, че и възрастните, я правят на фенери.
Оранжева, ярка, красива, истинско късче слънце в дъджовните и студени дни. А на Бъдни вечер ще я сложим в задължителната баница с тиква и ябълки.
В България тиква традиционно се приготвя сладка. Все по-често обаче попадам на солени рецепти с нея.
През лятото предложих супа от печени тиквички. Оригиналната рецепта е с печена тиква, масло и балсамико. А сега я показвам в трети вариант като гарнитура за месо. Тиквата съдържа витами Т, който подпомага усвояването на тежката храна и това я прави особено подходяща в случая.


Необходимите продукти:
700 гр. почистена и обелена тиква
2 големи моркова
1 глава кромид лук
1 скилидка чесън
шепа листа салвия
60 гр. масло
50 мл.балсамико
1-2 с.л. кафява захар /според сладостта на тиквата/
сол на вкус

Тиквата нарежете на кубчета, морковите на колелца, лука на полумесеци. Смачкайте скилидката чесън. Салвията нарежете на ситно. Смесете всичко заедно със солта, захарта и балсамовия оцет. Маслото нарежете на малки парченца и сложете върху зеленчуците. Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса до готовност. Разбъркайте внимателно 1-2 пъти, за да се покрият добре с масло парченцата.
Ако пасирате така изпечента тиква и добавите 1.5 литра гореща вода или бульон ще получите много вкусна „Зимна супа от печена тиква”.

неделя, 2 октомври 2011 г.

Орехови мъфини с ябълкова сметана


Обикновено дъжд през слънце имаме на пролет. Обикновено жените на 30+ се обличат елегантно и са сериозни. Е, не и вчера. Слънцето залязва, а дъждът се сипе като из ведро. Аз отивам на пазар. С гумени ботуши и водоустойчиво яке. Голям кеф. Смело минах през всички локви, а капките барабаняха по качулката ми. Замислих ги в този момент, но ги приготвих едва на сутринта.

Продуктите за 6 големи мъфина
2 белтъка
2 яйца
100 гр. захар демерара
50 гр. смлени орехови ядки
200 гр. брашно тип 700
2 с.л. олио или друга растителна мазнина
1 бакпулвер
½ ампула есенция ром
кората на половин лимон
3 ябълки /600 гр./
200 гр. млечна сладкарска сметана


Разбийте белтъците, яйцата и захарта, добавете ароматите и олиото. Добавете брашното, орехите и бакпулвера. Хомогенизирайте и разпределете във формите, които предварително сте застлали с хартиени кошници. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна до суха клечка. Охладете върху решетка.

Ябълковата сметана е по идея на Йоли. Само че аз изпекох почистените и обелени ябълки, след това ги пасирах и ги прибавих към разбитата сметана.

След като мъфините изстинат, гарнирайте с ябълковата сметана. 

вторник, 27 септември 2011 г.

Лесно орехово руло


Голямата си отпуска от десет работни дни винаги ползвам през септември. По ред причини. На повечето места за почивка е тихо и спокойно. Ако се случи топъл септември като тазгодишния времето е иделно за море дори и на нашето Черно море. Идеално е и за планина. В края на месеца винаги се налага досадната процедура по изваждането на дрехите за студено и прибирането на летните. Проверка на наличните и... о, радост :-) попълване на най-належащите нужди.
И... да, малко време за да изпека и прибера във фризера малко червени чушки, единствената зимнина, която приготвям.
И докато се обърнеш и времето изтекло. И утре пак на работа. Понякога си мисля, че не искам да работя. Ееее не е съвсем вярно, защото ако не ходех на работа щях да подлудя всички хора около мен :-)
За подлсаждане на киселата идея за предстоящия ми работен ден си хапнах от това вълшебно и супер лесно руло, приготвено само с няколко съставки.



Необходимите продукти:
6 яйца
185 гр. фина кристална захар
130 гр. смлени орехи
1 пакетче бакпулвер
малко мазнина

За пълнежа:
300 гр. заквасена сметана
1 пакетче ванилена захар
2-3 с.л. фина кристална захар

Разбийте яйцата заедно със захарта до утрояване на обема и пълното разтваряне на захарта. Добавете бакпулвера и орехите и разбъркайте добре. Правоъгълна тава /най-удобна е тази от фурната/ застелете с пекарска хартия, намазнете добре. Излейте сместа и печете 10-15 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна. Навийте заедно с хартията на руло. Внимавайте блата е много крехък.
Сметаната разбийте заедно със захарта леко с лъжица. Развийте рулото, махнете хартията и внимателно намажете с пълнежа. Отново навийте на руло. Стегнете в алуминиево фолио и оставете за няколко часа в хладилника да стегне.

вторник, 20 септември 2011 г.

Пържени зелени домати

Нее, не става дума за прекрасния филм. То и доматите не са съвсем пържени :- )
Последните дни, който и блог да отвориш, на всякъде надничат патладжани. Много обичам, но си ги ям сама, обикновено под формата на ветрилото на Пепи. Баба ми прави едно невероятно къопоолу със зелени домати вместо патладжани, трябва да я питам за рецептата.



Мда, есента дойде, колкото и да не ни се иска да пуснем лятото да си върви. А пък ние дори ходихме да го изпращаме на морето. И защо не, слънце, пясък, вълни. Какво по-подходящо сбогуване с лятото от морското. Според прогнозата за времето до края на месеца на морето ще бъде прекрасно, така че ако имате възможност не чакайте много, и без това скоро ще обуем ботушите и палтата и ще се радваме на по-хладни удоволствия.
Не съм от тези, които страдат по отминалото лято почти до настъпването на следващото. Есента е прекрасен сезон. Богат, красив и с малко повече късмет приятно хладен. Не се задъхваш от прежуряща жега, но и не тракаш със зъби. Ако близо до вас има широколистна гора не пропускайте да се насладите на красивата есен.

А за лесната и вкусна рецепта ще ви трябват:
1 кг.зелени домати
2-3 чушки или 1 препълнена чаена лъжица люто пиперено пюре
2 скилидки чесън
3-4 супени лъжици зехтин или друга растителна мазнина
щепа ситно нарязан магданоз
сол и захар на вкус



Нарежете доматите на кубчета. Загрейте мазнината в голяма тенджера или дълбок тиган. Прибавете доматите и смачканите скилидки чесън. Намалете степента на котлона на умерена и разбърквайте от време на време до омекване на доматите. Ако ползвате сурови чушки, ще трябва да зпържите първо тях и след това да добавите доматите. Ако ползвате готово пюре, прибавете го на края заедно с магданоза, захарта и солта.

понеделник, 12 септември 2011 г.

Супа с боб "черно око"



Интересен е този боб. Наистина вкусът му е по-близък до този на  лещата, от колкото до боб. Както всички от това семейство е и особено полезен.
Повечето предложения, на които попаднах са за салата или къри. У дома обичаме супи и чорби и поради тази причина изборът ми падна на супа.

Необходимите продукти:
250 гр. боб „черно око”
50 гр.булгур
1 глава кромид лук
1 морков
2-3 скилидки чесън
300 гр. доматено пюре
2 ч.л. люто пиперено пюре
½ ч.л. смлян кимион
½ ч.л. смлян сомак
1 ч.л. смлян кориандър
½ с.л. сушена мента или джоджен
2-3 с.л.зехтин
2-3 с.л. краве масло
1.7 литра гореща вода или бульон
сол

Накиснете боба в студена вода за 4-5 часа. Лука нарежете на ситно, а скилидките чесън смачкайте, запържете ги за кратко в сгорещения зехтин. Добавете доматеното, пипереното пюре, маслото и подправките и бъркайте непрекъснато на умерен котлон за 3-4 минути. Прибавете боба, булгура измит с малко топла вода и горещата вода или бульон и варете до готовност.

събота, 10 септември 2011 г.

Две лесни паста рецепти


Днес у дома замириса на есен, на пукани люти чушлета и на сушени домати. Есента не ме настройва меланхолично, напротив. Тя е пъстра, ароматна, богата, красива. В началото дните все още са приятно топли, но слънцето не пали с юлската си сила. Нощите са хладни, спи се добре, а сутрините ни изнендват с хладна свежест. Скоро дърветата  ще пламнат в цялата топла палитра, а пазарите вече ни засипват с вкусно изобилие.
 Днешните рецепти са подходящи за лятото, когато не ни се суети много много около печката, но са удобни и за всеки случай, в който ни се хапва нещо вкусно, а не разполагаме с много време. Сушенето на доматите не влиза във времето за приготвяне, но тях можете да приготвите всеки свободен  ден. Заредете няколко тави във фурната, включете на 50-100 градуса и забравете. Е, почти. Добре е от време на време да разменяте позициите на тавите. Естествено винаги можете да си купите сушени домати от магазина.
Та, за рецептите. Първата половинът видял в някакво кулинарно предаване.


Необходимите продукти:
паста за двама по избор
1 голяма глава кромид лук
маслини
домати /доматен сос, домати на кубчета, домашна доматена салца/
2-3 смачкани скилидчи чесън
зехтин

Лукът нарежете на ситно и  запържете до златисто в сгорещения зехтин. Добавете нарязаните на ситно маслини, най-вкусно е с  каламата, и доматите. Можете да добавите и 1-2 смачкани скилидки чесън. Оставете на умерен котлон, до добиване на желаната от вас гъстота. Посолете и добавете сварената паста.

За второто ястие ще ви трябват сушени домати, риба, босилек, малко чесън и зехтин. Много е вкусно с пене. Рибата може да бъде и тон от консерва или останала от предишния ден печена. Сварявате пастата, добавяте зехтин, наситнен пресен босилек, рибата, чесъна и доматите, разбърквате леко и сте готови, то и рецепта няма :- ) Наливате си чаша вино и се наслаждавате на залеза или на някой прекрасен филм.

вторник, 6 септември 2011 г.

Скони с кандиран джинджифил



Пепи ги нарича мързеливки... то да направиш скони си е мързелива работа. Забъркваш тестото, оформяш и печеш. И аз смятам следващия път да пропусна частта с точенето и рязането, така и не разбрах защо от полученото количество трябва да направя само 8 скони. Прилично големи са и добре се държат в ръка : -) сигурно заради това.
Иначе на тази рецепта съм се спряла доста отдавна, когато си купих пакетче кандиран джинджифил и търсех в какво да го вложа. Много им се чудих на сконите, но Пепи е мнооого убедителна. Скоро ще пробвам и солен вариант.

За тези конкретно необходимите продукти са:
140 гр.типово брашно
140 гр. черно пшенично брашно
50 гр. фина бяла кристална захар
1 ч.л. бакпулвер
¼ ч.л. сода бикарбонат
¼ ч.л. сол /морска/
113 гр. студено масло, нарязано на кубчета
70 гр. кандиран джинджифил, нарязан на малки парченца
кората на 1 лимон
160 мл. мътеница /buttermilk/, може да се замести с айран

Мътеницата не е айран, това е млякото, което е останало след избиването на маслото. Айранът е разбито с вода кисело мляко. За съжаление намирането на истинска мътеница е много трудно днес.



Смесете брашната заедно със солта, захарта, бакпулвера и содата, добавете маслото и в процесор или бързо на ръка смесете до получаването на трохи. След това  добавете джинджифила, лимоновата кора и яйрана. Разбъркайте с лъжица, колкото да поеме сухата смес и преместете на набрашнена повърхност. Меси се кратко, за да не стане жилаво тестото. Може да се наложи добавянето на още малко брашно. Оформете се кръг с диаметър 18 сантиметра, който разрежете на 8 еднакви сектора. Намажете всеки с малко заквасена сметана или прясно мляко. Печете в предварително загрята на  180 градуса фурна 25 минути до суха клечка. Охладете върху решетка.

петък, 26 август 2011 г.

До къде водят планинските пътеки



Споделяла ли съм колко много обичам да съм си в къщи. Да се събуждам рано сутрин и да пия чай на прозореца на кухнята, свежата целувка на липите в задния двор и песните на птиците напролет или в студената зима да се излежавам до късно, а слабото слънце да ме гали по челото, после мързелива късна закуска с палачинки и кафе.
А дали съм си признавала и колко много обичам да съм на път. Потегляме рано, градът още спи, а ние се измъкваме като крадци, понесли със себе си част от него там, където отиваме. Къде отиваме? Гладни сме за път и нови емоции и няма значение на къде. Музеи, катедрали, черкви, манастири, дворци, острови, плажове, планински върхове.
Двамата заедно сме, рамо до рамо, най-добри приятели.


Пътека на Витоша. Хижа, която вече не работи с туристи. Пред нея красива малка морава. Мимолетна мисъл за друго красиво място, далече.  Думи изречени от двама ни почти едновременно. Бързо решение, бързо изпълнение. Резервация,  карта, багаж. Маршрути, планове и път… Хиляда и сто километра, четири граници, дванадесет часа. Гоним се с пътя. Не се стигаме. Той е винаги пред нас.
Психотерапия. С всеки изминат километър все по-далече зад гърба ми остават работата, проблемите, бюджетите, целите, клиентите. Забравям, за кратко. Достатъчно е.


Планини, зелени ливади, крави. Малки китни селца, камбанарии, чешми, цветя по прозорците и дворовете. И така до където стига погледа.
След две години, в които не съм обелила и дума на немски, речникът ми отчайващо е обеднял. Търся думите, допълвам си на английски. Сещам се за „Внимавай какво говориш”...
Прекрасен хотел. С гурме ресторант, който не посещаваме. Не си носим подходящи дрехи. На тръгване собственичката ми подари кулинарна книга от ресторанта. Щастлива съм.


Имаме напълно оборудвана кухня и дървен балкон със стъклен таван. Пожелавам си да вали, а ние да вечеряме. Под нас тече кристално чиста река. На втория ден желанието ми се сбъдва.
В селцето има магазин от известна верига, добре зареден щанд със сирена и месни деликатеси. Прилошава ми от сметката.



Всеки ден пием бира. Различна. Местна. Искаме да опитаме всички видове. Не успяваме.
Качваме се на лифта в едно съседно селце. В ски сезона прави връзка с друг седалков и те вдига на 2400 м. Можеш да докоснеш облаците. Разходка до две езера, изкуствено създадени. Едното прилича на Бъбрека. Седим с часове на една пейка, пием кафе, хапваме сандвичи. Мълчим си. На връщане в кабинката ушите ни пукат. Смеем се.



Закуска на балкона. Студено е. Облечена съм с тънко яке. Разходка в гората. Срещаме деца на коне.
След обяда пътуваме до голям град на езеро в съседната област. Върхове, езера, замъци. Река, чешми, свлачище. Млади хора почистват земната маса, мият пътя, слагат подпори. Според навигацията ще се забавим с петнадесет минути. На връщане избираме друг път и пак замъци, река, ливади, хълмове, крави.



Наближава време да се връщаме у дома. Последен ден. По асфалтов път навлизаме в красива долина. От двете ни страни високи планини. Пътя свършва. Паркинг под борове. Оставяме колата, обуваме обувките и тръгваме. Вървим по велоалея и леко подмрънваме срещу лекотата на маршрута. Минаваме покрай красив водопад. След петстотин метра свиваме по пътека в гората. Ще катерим  до две езера. Не трябваше да недоволстваме от велоалеята… на моменти буквално пълзим. Пием вода от потока. Изморени сме. Продължаваме.


Хижа, поляна, езеро. Събувам се боса и лягам на тревата. Прилив на сили. Спускане пак по стръмната пътека. Добър фитнес. Обяд в хижа близо до паркинга. Меню, записано с тебешир на черна дъска. Поръчваме два местни специалитета и бира. Моят е с кървавица. Има аромат на карамфил. Харесва ми.
Едва се тътрим до колата. Няма да вечеряме.
На сутринта отново рано потегляме обратно. На пътя до нас от гората излиза сърна. Зная какво ни каза. Ще се върнем.


петък, 12 август 2011 г.

Две рецепти с круши



Последните няколко дни едно спонтанно решение непрекъснато ме кара да се усмихвам и ме потапя в скъпи спомени и желания. А лимонът е... позабравен и изтикан на заден план. Ще си взема почивка от тази война...
Ще разкажа... по-късно... след някой и друг ден, по-скоро седмица :- )
Сега за два страхотни сладкиша, които правих тези дни. С круши. Сдобих се с доста прилично количество, изядохме натюр колкото можахме, а с част от тях един след друг направих и два сладкиша.
Крушите са сред най-любимите ми плодове, а и едни от най-предпочитаните от мен за плодови десерти.  Сочни,  топящи се като мед, топлинно обработени разгръщат силния си аромат и сладост и добавка от орехи, мед, ванилия, канела или кардамон, джинджифил, шоколад се превръщат в неустоимо изкушение и чисто удоволствие.
Точно в дъждовната сряда пекох шоколадовия с джинджифил и кардамон. Из къщи се разнесе божествен, топъл аромат и напомни  за есента и зимата... Много много ми се искаше да го снимам цял, но нито една снимка не ставаше, тъй като денят много напредна, а и заради дъжда  вече беше доста сумрачно. Не устоях и го разрязах за десерт на вечеря.


 Необходимите продукти:
5-6 круши
180 гр. тъмен шоколад
75 гр. масло и още малко за намасляване на формата
1 малко яйце
200 гр. типово брашно
50 гр. и 1 с.л. захар демерара
100 мл.марсала
½ ч.л. смлян кардамон
½ ч.л. смлян джинджифил
2 с.л. тъмно какао
4 гр. бакпулвер

Обелете и разполовете крушите, почистете от дръжките и семената. Може да го направите от предишния ден, по съветите на Гордън Рамзи, и да оставите за една нощ в хладилника да позасъхнат леко. Намажете с масло подходящ съд с диаметър около 20 см. и поръсете със захар, подредете парчетата круши в желана от вас форма.
Стопете шоколада заедно с останалото масло на водна баня или в микровълнова като внимавате да не се пресече.
Смесете брашното с джинджифила, кардамона, какаото и бакпулвера, прибавете, марсалата, яйцето и шоколадово-маслената смес. Смесете всичко до хомогенност. Разпределете тестото върху крушите, най-лесно е с ръце, и печете в предварително загрята на 180 градуса фурна около половин час. Обърнете внимателно в чиния.

Вторият също е много лесен. Адаптиран от тази рецепта на Ева.

 

Необходимите продукти:

3 яйца
70 гр. демерара
1 капсула есенция ванилия
щипка сол
60 гр. брашно
5 гр.бакпулвер
100 гр.смлени орехи
100 гр. смлени маслени бисквити
1 кг. круши
сокът на един лимон
 2-3 с.л. мед
малко масло за формата

Почистете крушите от семките и дръжките, обелете и разполовете, залейте с лимоновия сок. Всички останали продукти без меда се смесват и разбъркват добре. Разпределете сместа  в подходяща намаслена и набрашнена форма, отгоре се подредете плодовете. Печете до суха клечка в предварително загрята на 180 градуса фурна. Глазирайте с меда и охладете върху решетка.