неделя, 27 май 2012 г.

Животът продължава


В просъница сякаш далече чувам свиренето на аларма и кучешки лай. Нямам много време да реша дали ми се става, защото в следващия момент труса ме изхвърля от леглото. Тичаме под касата на вратата, няколко секунди, струват ми се цяла вечност. Трясъци, скърцане, чудовищен тътен. Два труса. Бързо се обличаме. Забравям да си обуя чорапи и после ми е студено. Купа пълна с череши е натежала в хладилника и е отворила вратата му, пръснала се е на пода, счупили са се и други неща. Стъпвам боса по стъклата, но не се наранявам. Преди да излезем изключваме тока, спираме водата. Вземаме си документите и телефоните. Тичаме по стълбите. Живеем на централния площад в Перник, хората вече се събират на групи, поздравяват се с плахи усмивки. Търсим близките си по телефона, чуваме се, всички сме добре. Няма жертви, това също е добре. Слушаме радио, разбираме магнитуда. Няма паника все още. Някой пуска слуха, че стената на язовир Студена се спукала и част от хората се качват по колите. Слухът не е верен.


Започва да вали. С малки прекъсвания до днес. Иска ми се този дъжд да измие целия страх и ужас от сърцата и душите на хората. За съжаление за тези, които остават без дом, това е почти невъзможно.
След.
Първата нощ не спим в къщи. През деня сме почистили и огледали, почти няма щети. Напукана мазилка. Имаме застраховка с клауза земетресение и подаваме заявление за щета.
Втората нощ сме си у дома. Любимият спи на дивана в хола, аз на двата събрани фотьойла. Облечени. Мъчна работа, той е висок 190 см., аз 178см. Има още остатъчни трусове, единият доста силен. Вече не им обръщаме особено внимание, кратки са.
На третата вечер сме си поканили гости. Стоим до късно с тях. Никой не иска да си ляга. Като че ли има значение. Гостите си тръгват и ние отново спим по начина от предишната нощ. Чета книга до още по-късно. Отново затихващи трусове.
В петък вече решаваме да заминем някъде. Избираме си дестинация – в дън гори Тилилейски, че и в Сърбия, обаждаме се по телефона и уж си правим резервация. Лутаме се малко до като намерим мястото. Лъкатушещ панорамен път, дъжд, мъгла и зелена, зелена гора. Нашият мехлем за изтерзани души – планината. Изглежда ни ужасно далече, но продължаваме. Стигаме най-после. От сградата на хотелчето излизат двама души и видимо много ни се радват. Не работели с клиенти. Оставили ги цяла седмица да пазят обекта. Ще ни настанят в една от вълшебните им  къщички, където по-късно ще спим под дървения покрив и ромонящият дъжд нежно ще ни успива.


Домакините ни правят невероятно посрещане, притеснени защото не са подготвени, но се справят блестящо. Черпят ни с домашна крушова ракия, традиционни сръбски специалитети, дори ни месят хляб, защото нямали. Говорим си и добре се разбираме, разказваме им за земетресението, това отключва спомени у тях за войната. Да преживееш война е ужасно страшно.


След десетчасов сън, в събота си тръгваме. Мотаем се няколко часа из Прокуплье и Ниш. Хапваме плескавици и един страхотен сладкиш, който скоро ще направя и у дома. Дъжда ни следва на всякъде.
Вечерта сме си у дома. Спим си в леглото. Отново трусчета. Без смразяващия тътен на тези от първите дни.
Днес неделя е почти нормален ден. Все още подскачаме от всеки стряскащ шум. На един стол в хола стоят дрехи и обувки, за да ни бъдат подръка. И ще останат там още дълго, предполагам.
Животът продължава. Няма липсващи парченца. Ние сме по-силни от нашия страх.

неделя, 20 май 2012 г.

Шоколадово сметанова торта с малини


Рядко правя торти, винаги с повод. Нямам време, в повечето случаи една хубава торта е свързана с много суетене около печката, много използвани съдове, а и не на последно място с предварително съставен точен списък за пазаруване и продукти, които обикновено не се намират само в един магазин. Сигурно и заради това всичките ми торти се изяждат до последната троха.


Тази е с малини. Все още не им е дошъл сезона, но когато са пресни всички дребни червени плодове никога не са ми достатъчни в сурово състояние. Все си мисля, че не съм хапнала достатъчно ягоди, боровинки, малини, къпини, когато са били в разгара си. Та, малинките са замразени.
Необходимите продукти за тортата:

Блат:
4 яйца
40 гр. брашно
40 гр. натурално пшенично нишесте
40 гр. какао
80 гр. пудра захар
½ ч.л. бакпулвер
1 капсула ванилия

Мус
1 ч.л. желатин
2 с.л. студена вода
200 гр. шоколад /125гр. с натурален с парченца малини и 75 гр. обикновен тъмен/
100 мл. мляко
300 мл. млечна неподсладена сметана за разбиване


Бял крем

400 мл. млечна неподсладена сметана
300 мл. заквасена сметана
2 ч.л. желатин + 4 с.л. студена вода
2 пълни с.л. фина кристална захар

150 гр. малини /ако са замразени отцедете от течността/

Шоколадова глазура

100 гр. тъмен шоколад
2-3 с.л. мляко
2-3 с.л. олио

Приготвяне:

Блат
Разделете яйцата на белтъци и жълтъци. С половината захар разбийте белтъците на сняг, а жълтъците до побеляване и утрояване на обема. Добавете ванилията. Пресейте брашното, нишестето, какаото и бакпулвера  и на малки части и при непрекъснато разбъркване добавете към жълтъците. След това отново на малки части добавете и белтъците. Хомогенизирайте добре. Печете в застлана с пекарска хартия форма в предварително загрята на 180 градуса фурна до суха клечка. Внимавайте изпича се бързо. Охладете върху решетка и разрежете на три. Желателно е да го направите с много остър нож или специално приспособление.


Шоколадов мус
Източник: Sunshine’sKitchen

Натрошете шоколада на много малки парченца и поставете в купа. Залейте желатина със студената вода и оставете да набъбне. Сметаната разбийте с миксер до меки върхове. Сложете млякото да заври. След това дръпнете от котлона и добавете желатина, разбъркайте добре. Прибавете горещото мляко към шоколада, оставете за 30 секунди и след това разбъркайте, за да се разтопи шоколада. Охладете леко и постепенно добавете сметаната, разбърквайки внимателно със силиконова шпатула.

Бял крем

Накиснете желатина в малко студена вода. След това го втечнете на водна баня или в микровълнова. Не бива да завира, защото ще се пресече. Млечната сметана разбийте с миксер до твърди върхове, а заквасената разбъркайте със захарта с лъжица. Смесете двете сметани, добавете желатина и хомогенизирайте

Глазура

Натрошете шоколада, добавете млякото и олиото и разтопете в подходящ съд на водна баня, в микровълнова или директно на котлона, но на много слаб огън и при непрекъснато бъркане. Глазурата пригответе непосредствено преди заливането на тортата.


Сглобяване на тортата:

В тортена чиния или подходящ поднос сложете първия блат. Стегнете с тортен ринг. Върху блата внимателно разнесете шоколадовия мус. Приберете в хладилник за половин час, за да стегне леко муса. Сложете втория блат, върху него разпределете половината сметанов крем, отгоре подредете малините. Сложете третия блат, покрийте с останалия бял крем. Приберете в хладилник за няколко часа. След като стегне и белия крем залейте с шоколадовата глазура.

неделя, 13 май 2012 г.

Перфектната неделя с мераклийска баница



Перфектната неделя е пълна със светлина, ухае на трева и вятър. Звъни със смях и птича песен.
Перфектната неделя е обяд с любими хора и дори на прага на лятото - сгряващ огън в селска печка.
Перфектната неделя е горещ душ, скърцаща коса и кожа, ухаеща на кокосово масло.
В една такава неделя има място и за една мераклийска баница.


Необходимите продукти:
месо по избор – около 500 гр.
200 гр. кромид лук / 2 глави/
150-200 мл.бира
чубрица
6-7 с.л. растително олио
черен пипер
1 ч.л.горчица
1 с.л.лимонов сок
лют червен пипер
300 гр.кори /обикновени, не фини/
1 разбито яйце
малко вода


Нарежете месото на много дребно, може и да го смелите в месомелачка или кухненски робот. Аз го нарязах на малки парченца. Лукът също нарежете на ситно. В подходящ съд загрейте малко мазнина /3-4 с.л./ и запържете лука до като промени цвета си, добавете месото, бирата, горчицата. Овкусете със сол и черен пипер на вкус, чубрица и лют пипер, добавете и лимоновия сок. Гответе на умерен огън до изпаряване на течността и готовност на месото. Оставете плънката да се охлади.
Застелете правоъгълна тава с пекарска хартия. Ако корите ви са по-тънки слагайте по две. Сложете първата кора, напръскайте с малко мазнина и разпределете част от плънката. Редувайте кора и плънка. Най-отгоре завършете с кора. Нарежете баницата на квадрати. Намажете с разбитото яйце и малко вода. Печете в предварително загрята на 200 градуса фурна. Следа като извадите готовата баница напръскайте я с малко студена вода и задушете с дебела кърпа.
Вкусна е и топла и напълно изстинала, чашата бира е задължителна. 

събота, 5 май 2012 г.

Постни пълнени чушки


Ако все още ви се намират сушени чушки, сега е моментът да съчетае вкуса на есента и зимата с експлозията от свежи подправки и първи зеленчуци на пролетта.


 Необходимите продукти:
1 ч.ч. /200 мл./ ориз
1 к.ч. булгур
1 връзка джоджен
1 връзка пресен зелен лук
1 стрък пресен чесън
1 ч.ч. от 200 мл. пасирани домати от консерва
1 с.л. пиперено пюре
100 гр. печурки
1 голям морков
сол
черен пипер
3 с.л. олио /ползвам оризово/
20 сухи чушки
250 мл. вода или бульон - топли


 Чушките накиснете в топла вода от предишния ден. Почистете ги от дръжките и семките и пригответе за пълнене.
Ориза, измийте и залейте с малко топла вода за половин час. Булгура измийте и отцедете от течността. Нарежете на ситно лука, чесъна, джоджена, гъбите и моркова. Смесете в подходящ съд, добавете и булгура и отцедения ориз. Добавете и олиото, доматите и пипереното пюре. Разбъркайте добре. Подправете на вкус със сол и черен пипер. С помощта на малка лъжичка напълнете чушките. Подредете ги в подходящ дълбок съд – гювеч, дълбока тава, плитка тенджера /пригодена и за готвене във фурната/. Залейте с водата и печете до готовност на 200 градуса.
Лесна и бърза рецепта без пържене и излишно суетене около печката. На това прекрасно време по-добре да сме навън.

вторник, 1 май 2012 г.

Питка със сирене



Със сигурност има едно нещо,  което никога няма да ми омръзне. Топъл хляб, сирене и домат. Една хапка и си там. Лято, окосена трева, прежурящо слънце. Хехе, последните дни всичко е вярно без окосената трева.
Ето и рецептата за една лесна питка. Тайната при нея е лъжицата оцет. Маята се активира бързо и тестото втасва лесно. Останалото е малко месене, може и да се замеси в машина за хляб, печене и после наслада.



Необходимите продукти:
брашно тип 700 около 1 кг.
1 кубче свежа мая
250 мл. хладко прясно мляко
3 препълнени супени лъжици кисело мляко
3 яйца
1 супена лъжица ябълков оцет
1 препълнена чаена лъжица захар
1 препълнена чаена лъжица сол
4 супени лъжици зехтин
300 гр. бяло саламурено сирене

Натрошете маята, залейте с прясното мляко, добавете и захарта. Разбъркайте внимателно и покрийте до като шупне. Сложете брашното в подходящ съд, направете му кладенче, добавете киселото мляко, оцета, чукнете яйцата. Преди да добавите яйцата, отделете единия жълтък за намазване. Излейте и маята и замесете средно меко тесто. По време на месенето добавете две супени лъжици зехтин. Покрийте на топло до като удвои обема си.


Натрошете сиренето, разточете втасалото тесто на правоъгълник, намажете го с останалите две лъжици зехтин. Разпределете сиренето и завийте на стегнато руло. Рулото завийте на охлюв в тава, застлана с пекарска хартия.
Сложете питката в студена фурна. Включете на 200 градуса и след като бухне намалете на 170. Печете до готовност. Проверете с дървен шиш дали е готова. След като е изпечена, оставете за десетина минути във формата и след това охладете напълно върху решетка.