сряда, 14 август 2019 г.

Задар



Блогът, напук на пренебрежителното ми отношение, е по-жив от всякога, а от началото на годината се радва на голям интерес – без нито една публикация. Рецепта скоро едва ли ще има, тъй като приготвянето на храна от моя страна в последните години трудно може да се нарече готвене, но може и да се появи една баница с листа от манголд, която правя почти всяка седмица. Трябва да я снимам, а това ми става все по-трудно. Толкова е лесно просто да щракнеш нещо с телефона.


За Задар искам да разкажа.
Пролет е. И на нас много ни се ходи някъде, но да е по-близо, че да сме с кола, но ако може и да не сме ходили по тези места. А времето никак не е с нас, променливо, дъждове. Чертаем някакви маршрути, аз много искам да отидем в Пула, но също и в Триест и в Залцбург. Всеки ден гледаме прогнозата от няколко източника, но тя си е все една и съща и не ни се усмихва със слънце. Първата нощ ще спим в Загреб, след това сме се насочили към Задар, където на картата за няколко дни има едно слънце през облаци.


В Задар пристигаме на Великден, апартаментът ни е в началото на пешеходния мост към стария град. В сградата имаме пекарна и бар, а аз веднага се влюбвам в стълбището на кооперацията и в ореховия скрин в дневната ни. А гледката от балкона ни е...



Милица и Александър, нашите домакини, ни правят кратък инструктаж с една карта на стария град, ресторанти, забележителности, барове, сладкарници, пазари. Разбират че искаме да отидем и до Шибеник и ни съветват да не ползваме магистралата, а да хванем стария крайбрежен път.


Тъй като все още вярваме, че ще успеем да стигнем и до Залцбург, сме решили да останем в Задар две нощи. Първият ден времето е милостиво към нас и разглеждаме стария град, катедралата св. Донат с любимата на Хичкок камбанария, Морския орган, Поздравa към слънцето, Ривата, Площадa пет бунара, паркa на кралица Йелена, старото пристанище и стария вход на града и още много малки площадчета и закътани улички. За разлика от повечето места със стар град, където сме били, старият град на Задар е жив и пълноценен. Има училище, университет, жилищни сгради, в които видимо се живее постоянно. Сутрин по пешеходния мост много местни хора отиват на работа, на учлище. А в краищата му се изправяха жени от близките села, които продаваха огромни връзки диви аспержи.



На главната улица точно срещу Катедралата продават страхотен сладолед, Милица каза че мястото го има от нейното детство и сладоледът винаги е бил превъзходен. И все още е :-)



Вечеряме в ресторант „2Ribara отново по препоръка на хазяите ни. Избираме черно ризото и стек от тон, както и местно бяло вино. За десерт си поделяме торта с шамфъстък. Превъзходно. Междувременно е завялял дъжд и се прибираме почти на бегом. Духа силен вятър и яхтите закотвени на кея при моста се блъскат бясно една в друга. През нощта дори ставам, за да ги нагледам.



На другата сутрин рано рано отиваме да разгледаме пазара – спретнат, подреден. Ягоди, аспержи, зехтин, мед, риба. Купуваме си само бутилка зехтин, не възнемеряваме да готвим, а и ни чака път, така че не искаме да съсипваме продукти. 



Отиваме до Шибеник по стария крайморски път, от който се разкриват зрелищни гледки към Задарския архипелаг. Отбиваме се в Биоград на мору, правим няколко кръгчета из града, но не си намираме място за паркиране и продължаваме към Шибеник. Там паркираме на  голям паркинг в близост до старинния център и катедралата Св.Яков. Духа вятър и пръска дъжд, правим кратка разходка, пием кафе и се отправяме към площад „Дражен Петрович“, за да снимам половинката с обувките на баскетболния му идол. И аз се увековечавам на мястото.



Прибираме се в Задар за късен обяд, но в “2Ribara” няма свободна маса и се отправяме към другата препоръка - “Bruschetta”. Mястото също е отлично, избираме си някаква странно изглеждаща риба, която се оказва много вкусна.



Следват още разходки, кафета, сладолед.
На другия ден през Рийека  пътуваме към Ровинь, който беше базата ни за полуостров Истрия. Но междувременно в Залцбург заваля дори сняг, а ние нямахме топли дрехи и зимни гуми и след Истрия през Белград се прибрахме за България.



10 коментара:

  1. Чудесен разказ, Зори!
    Не бях ги чувала тези места, а те през твоя обектив, са прекрасни!
    Целувки!

    ОтговорИзтриване
  2. Зори,
    и аз не съм посещавала тези места.Чудесни кадри си направила, наистина е чудесно,че си се насладила на живо.А аз макар и виртуално, но много ми хареса.България също е чудесна дестинация и има много места за посещение, но за жалост все още сме твърде назад в това отношение.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, Ели, България наистина е чудесна дестинация. Имаме много да работим по инфраструктура и обслужване и уважение към околната среда, но има доста бели лястовици в последно време и това много ме радва.
      Поздрави и за теб!

      Изтриване
  3. Нямаш представа как се ококорих като видях публикация тук! Така се радвам, Зори! Знам, че в Инстаграм е много по-лесно и бързо за споделяне, но ми липсват разказите ти, уюта и всичко прекрасно, което ми носят твоите публикации в блога. Благодаря за разходката до Задар, в плановете ми е:), някой ден може би ще го посетим и ние. Прегръщам те и благодаря за удоволствието!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Кате! Удоволствието е мое :) когато решите да ходите в Задар, препоръчвам апартамента на Милица и Александър. Мога да ти дам и телефон, но ние ги открихме в Booking. Прегръдка и за теб, и така съжалявам, че не успяхме да стигнем до Австрия тази пролет.

      Изтриване
  4. Аз зърнах някъде, сигурно във ФБ, отдавна, но едве сега стигнах до блога, да надникна. много ми харесаха снимките и разказа, заинтригува ме с тези градове, лошото е, че сме без кола и не можем да хванем така, накъдето ни се иска.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Веси, мисля че съм виждала организирани екскурзии до Задар. За другите градове не съм попадала май. Без кола е голямо неудобство, дано скоро разрешите този проблем.

      Изтриване
  5. Как няма да е жив блогът! То и нищо да не пускаш, има толкова много интересни неща в него през тези години, че търсачката не го пропуска. Изненадах се и аз, че видях публикация, ама както Катето казва, по други места по-лесно се намираме и виждаме снимки и като че ли да си "ходим" по блоговете малко се измести по-назад.
    Хубава разходка сте направили, ама аз залепнах за чинийките и запреглъщах :)

    ОтговорИзтриване