Хлябът

..... и насъщният ни хляб дай ни днес ....

Замисляли ли сте какво е хлябът за вас? Как го консумирате, купувате ли го или си го приготвяте сами. В къщи не купуваме хляб от няколко месеца. Хлябът го приготвям аз - замесвам го на ръка и го изпичам във фурната. Няма да си купя хлебопекарна, защото не искам да се лиша точно от това удоволствие - да меся живото тесто. Ако напишете в google хляб ще получите 16 900 000 резултата. Впечатляващо нали.

Хлябът съдържа много полезни вещества, които са от решаващо значение за здравето. Какво още съдържа хлябът, които купуваме от магазина, знаят само производителите, но едва ли ще споделят с нас. Последните хлебчета които направих бяха с брашно от динкел, просено брашно и кисело мляко - такъв вкус не се продава.

Ябълков сладкиш

Сочен ябълков сладкиш
Продукти:
4 бр. яйца
¾ ч.ч. кафява захар /демерара/
¼ ч.ч. кафява захар /мусковадо/
1 ч.ч. брашно от динкел
1 прахче ванилия
½ ч.л. канела
1 пръчица карамфил /стрита/
4 с.л. фанта портокал
4 с.л. царевично олио
3 средно големи ябълки

За заливката:
3 с.л. царевично олио
3 с.л. прясно мляко
1 с.л. меласа
1 с.л. тъмно какао


Яйцата се разбиват с миксер заедно със захарта, до пълното разтваряне на захарта, а сместа да увеличи обема си повече от два път. Добавят се ванилията, канелата и карамфилът. Отново се разбива. След това се добавят олиото и фантата. Отново разбиваме добре. Прибавяме пресятото брашно, разбъркваме внимателно с дървена шпатула. Сместа се излива в кексова форма, която предварително е намаслена и набрашнена. Обелените и нарязани на тънки полумесеци ябълки се подреждат върху кексовото тесто. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, на средна скара до готовност. След като изстине внимателно се отделя от формата /сладкишът е много крехък/ и се залива със заливаката. Консумира се напълно охладен.

Албена и Балчик

Предпочитаме морска почивка през юни или септември/тази конкретно е през юни 2006/. По-спокойно е, по-тихо и повече неща са само за теб. За последен път преди тази почивка със съпруга ми, бях ходила в Албена преди повече от 20 /двадесет!!!/ години заедно с родителите ми. Учудващо колко точни и подробни се оказаха спомените ми и колко бързо се ориентирахме. Изборът ни беше хотел Гергана, на самия плаж, почти в резервата. Разкошна храна, улучихме и добро време. Албена може би е единственият курорт в България, запазил идентичността и първоначалния си замисъл. Няма презастрояване, обширни зелени площи, места за разходка. Балчик с прекрасната Ботаническа градина е съвсем на близо. Регистирахме и един несполучлив опит да намерим Историческия музей на Варна - искахме да видим Тракийските съкровища - но уви, беше неуспешен. Почти няма указателни табели, лутахме се, лутахме се и се отказахме. В един от следващите дни отидохме до мидената ферма Дълбока, до Каварна. Един наш приятел ни осведоми, че пътят до самата ферма е черен, и ако вали дъжд на връщане ще ни бъде почти невъзможно да го изкачим с колат. За наш "късмет" точно с пристигането ни на небето се появиха едни доста неприятно сиви облаци и си оставихме колата, точно преди "пускането" към фермата. Само дето нашият приятел не знаел, че пътят е съвсем скоро асфалтиран :) Добре слязохме, но качването беше трудно с близо по килограм миди в стомасите :)

Море

Обожавам морето. Безвремие. Вода, пясък и слънце. Риба и много морска храна. Здрав сън. Красота, навсякъде около теб. Блаженство изпълва всичките ми сетива.

За блоговете и хората

Преди време четох някъде, че сега всички имат блогове, а някога са имали дневници. В които можеш да пишеш каквото се сетиш за себе си, приятелите си, и изобщо да си хортуваш на каквото си искаш тема :) Добре.... ето ме и мен блогър. В това пространство попаднах заради кулинарните блогове - пристрастена съм. Първо към храната, а после и към всичко свързано с нея. Освен това много обичам да готвя, мога да го правя с часове. Имам още мноооого да уча. Уча се всеки ден, а това че можеш веднага да видиш резултата от наученото е несравнимо.

Ще пиша и за други неща - за пътуванията ни, за нещата които ми харесват, или ме отвращават и плашат.... ехееее, едно време в дневника си и стихове пишех, и кратки есета, даже и рисувах :)