Докосване от Станка Пенчева

Мъча се така нежно да докосвам всичко, 
че да не го нараня.

Светът напира насреща ми - 
безжалостен, ръбест, наежен.

Но аз докосвам всичко нежно.
Защото има толкова раними неща:

роса и въздух, 
пръстчета на дете,
водно конче
самотна жена,
горда бедност,
невидими рани, 
доверчиви очи...

А в гъмжилото, в тълпата наежена
може да ги отминеш, да не ги различиш.
За това докосвай всичко нежно, нежно - 
дори с риск да се нараниш.
А в гъмжилото, в тълпата наежена
може да ги отминеш, да не ги различиш.
За това докосвай всичко нежно, нежно - 
дори с риск да се нараниш.