неделя, 6 ноември 2011 г.

Млечен плодов сладкиш с бишкоти

Миналото винаги е удобно. Услужливо изтикваме онова, което ни е убивало и търсим това, което ни е усмихвало.
Някога.. отдавна, когато душата ми беше много млада, четях поезия, даже тайничко пописвах. Сложни любовни драми раздират сърцето ти, когато си на четиринадесет, толкова сложни, че ги обличаш в рими и ги въплъщаваш на лист от тетрадка по немски.
Четях... но не разбирах. Пленяваха ме думите, наредени като мъниста. Галеха, зашлевяваха.Усещах ги, но не ги разбирах. По литература ни преподаваше поет, който насърчаваше собственото ни мнение, и ние искряхме като ярки пламъци.
С годините забравих... думите понякога ме настигат и настояват да ги запиша. Забравям.


Събота вечер, вървейки с любимия, ръка за ръка по улица нарисувана с накапали  листа, ме обзе настроение в стих. Все още ненаписан. Миг, непретворен в думи. И стихът избяга. Все още нямам желание да го търся. Но имам потребност да чета. Прибрахме се, изрових от Словото стихове на Христо Фотев и Станка Пенчева. До един часа. Легнах си доволна.
Сладкишчето е от миналата неделя. Отадвна вече е само спомен и снимки. Ако отлежи поне един ден става с наситен плодов аромат, разтопен в млечен крем.

Необходимите продукти:
1 ябълка /200 гр./
3-4 круши /400 гр./
24 бр.бишкоти савоярди
50 мл.ром
2 с.л. захар демерара
10 гр.ванилена захар с портокалова кора
500 мл.прясно мляко + 100 мл.допълнително за напояване на бишкотите
3 с.л. натурално царевично нишесте
2 с.л. мед
200 мл.млечна сладкарска сметана за разбиване

Обелете и почистете плодовете, нарежете на кубчета, залейте с рома и 1 с.л. захар и сложете на умерен котлон, задушете до омекване на плодовете. Заделете на страни и охладете, отцедете течността. Нишестето разтворете заедно с останалата супена лъжици демерара и ванилената захар в 100 мл.студено мляко. Кипнете 400 мл. прясно мляко, дръпнете от котлона, прибавете нишестето. Върнете обратно на умерен котлон за 2-3 минути при непрекъснато бъркане. След това охладете леко и добавете меда. След като се охлади добре добавете разбитата сметана и плодовете. Разбъркайте внимателно. Кремът е готов.


Бишкотите потопете за кратко в останалите 100 мл.студено мляко. Подредете един ред бишкоти в правоъгълна тавичка, върху тях разпределета половината крем. Повторете. Кремът се получава леко рядък и е хубаво сладкишът да отлежи поне 12 часа, за да поемат бишкотите.
Вариант е да прибавите малко желатин, който няма да стегне напълно, заради наличието на алкохол при плодовете, а бишкотите да топите в леко затоплено мляко, тогава чакането е по-малко :-)

26 коментара:

  1. Зори, неуморимият листопад на живота, ни кара да се връщаме назад
    в годините :)
    При мен това се случва, когато ми е трудно и тежко.
    Сякаш повечето сме имали в онази крехка възраст интерес към поезията, която при мен остана и до днес!
    И все още помня толкова хубави стихотворения наизуст!
    Радвам се, че леко "повдигна завесата" за себе си.
    След този чудесен увод, който си направила за мен беше удоволствие да се насладя на сочния и ароматен сладкиш!
    Топла прегръдка от мен и успешна нова седмца!

    ОтговорИзтриване
  2. Дани, неумолимият бих казала :) Аз си мисля, че постоянно се разкривам с всяка публикация. Честно да си призная не помня стихотворения на изуст с две изключения: "Обесването на Васил Левски" и "Lorelei", налагало ми се е да ги уча :) но помня чувствата, които ми оставят :)
    Успешна да е и твоята седмица!

    ОтговорИзтриване
  3. Зори, много поетично! Върна ме назад в годините.
    А десертът е чудесен!!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Маги :) много се радвам :) Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  5. Хм, колко познато, аз също четях в онези години поезия, а срам не срам, ще си призная обичах много Пушкин и особоно любовната му поезия :)) Опитвах се и да изливам моите емоции във стихове и до ден днешен си ги пазя ... много се забавлявам когато ги чета! Зори, ти не си ли записвала, не пазиш ли нещо от онези години ?:)
    Десера изглежда фантастично и звучи много вкусно!
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  6. Зори, аз също се причислявам към любителите на поезия. Стихове не съм писала, но един хубав, емоционален стих винаги може да ме докосне, както съм си чувствителна не само заради зодията.:-)
    Великолепен десерт си ни представила! Изглежда и звучи много вкусно!
    Прекрасна вечер и успешна нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  7. Винаги съм се възхищавала на хора, които могат лесно да претворят чувствата си в думи. Поезията и писането никога не са били силната ми страна! Поздрави! А десертът - още докато четях списъка с продуктите усетих колко ароматен е!
    Хубава нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  8. И аз имах такава тетрадка, всъщност все още я имам. Пазя я, от време на време я вадя, препрочитам неща, но за моя голяма изненада от няколко години насам взех и да пиша отново вътре,макар и рядко и това след почти 15 години пауза. Човек никога не знае какво го чака зад ъгъла :)
    А сладкишът е чудесен!
    Поздрав и вдъхновяваща нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  9. Зори, общото между нас не са само имената и страстта ни към кулинарията. Аз също много обичам поезията и често съм поетично настроена :) Сладкишът ти е превъзходен!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  10. Зори, преди края на годината и в тези есенни дни явно правим равносметки за минаващите дни :-) Хубавото е че всичките завършват с такъв прекрасен десерт!

    ОтговорИзтриване
  11. Колко малко му трябва на човек, нали? :-)
    А сладкиша звучи много вкусно и лесно; благодаря, че го сподели, Зори!
    Спорна и слънчева нова седмица да ти е!

    ОтговорИзтриване
  12. Защото и на мен ми е слабост писането, знам, че са свързани. И готвенето е един вид поезия, особено правенето на сладкиши! Който чете и разбира нещата от живота, дори да не пише вече или още;) не може и да не си го подправя - на вкус и аромат;))

    ОтговорИзтриване
  13. Много поетично ме настрой, Зори! Красиво есенно и неизменно правим асоциация с нещо носталгично :-)
    А сладкишът е прекрасен!

    Спорна и усмихната нова седмица!
    Поздрави, Милена

    ОтговорИзтриване
  14. Зори,няколко пъти се опитвах да ти напиша,какво предизвика твоя пост в мен и го изтривах!
    В крайна сметка искам да ти кажа,че докосна сърцето ми и ме настрои малко носталгично по онова време!
    Сладкиша е чудесен и много ароматен!
    Пожелавам ти чудесно начало на новата седмица!Прегръдки:)

    ОтговорИзтриване
  15. Сочно и неустоимо вкусно.Много примамливо изглежда наистина Зори.Чудесен сладкош!

    ОтговорИзтриване
  16. Зори, сладкишчето изглежда много вкусно!
    Хубаво е, когато есенните разходки действат поетично...
    На мен ми действат огладняващо.

    ОтговорИзтриване
  17. Любимият определено е късметлия с такова нежно създание като теб, творящи и нежни нещица в кухнята, не само чрез думите :)
    Прегръщам те и ти желая още много поводи (приятни) за поетично вдъхновение :)

    ОтговорИзтриване
  18. Вкусно, красиво и много поетично, Зори! Понякога думите връхлитат, като разпилени от вятъра есенни листа, понякога срамежливо се показват, като през пролетта, но винаги при нужда и на време. Прегръдки с пожелания за успешна нова седмица! :)

    ОтговорИзтриване
  19. Много красиво, Зори -
    споделено, чувствено, носталгично...
    Фин синхрон с нежния сладкиш, меката есен и поетичното настроение.
    Благодаря ти за това удоволствие,
    желая и на теб хубава нова седмица, Диана

    ОтговорИзтриване
  20. Обичам такива сладкиши с бишкотки!
    И с кремче и плодче,сууупер!
    Благодаря за рецептата,Зори!

    Пожелавам ти усмихнати есенни дни и все така доволна да заспиваш!

    ОтговорИзтриване
  21. Ива, може и да съм запазила нещичко... трябва да потърся :) Аз пък четях Достоевски от руските класици :) не ми се отразяваше добре :)

    Мони, много се радвам, че имаме и други общи страсти освен кулинарията :)

    EdiLina, благодаря :)

    Лети, знае ли човек може и аз да го направя :) От една "порода" сме с теб :)

    Зори, имената не са случайно нещо :)


    Дани, права си :) и трябва да се подслаждаме :)

    Хихихи, Пеп :) така е :)

    Марта, според мен трябва да се раздваме във всичко :)


    Миленка, благодаря :)

    Кате, радвам се :) усмихна ме пак :)

    Йоли :)

    Ели, огладняващото е ясно :) но тази разходка беше след вечеря :)

    Инче, благодаря ти, мила :)

    Еви, много точно казано :) Благодаря!

    Дианка, благодаря :) много си мила :)

    Роси, и на мен много ми допадат такива сладкишчета :)

    Благодаря, момичета! Хубава нова седмица от мен!

    ОтговорИзтриване
  22. О, колко скрити, дълбоко заровени чувства, мисли и емоции провокира тази твоя публикация у мен. Извини ме, че ще оставя сладкиша на заден план, но в твоя ред на мисли искам да те почерпя с чаша поетично вино. Има стихове, които минават през теб, замайват те, но после пиянството от тях изчезва и постепенно забравяш вкуса им. Има и други, които те карат за вибрираш, да се усмихваш, да плачеш, да се осмисляш и да проглеждаш. Има и такива, от които ти става просто красиво. С такъв искам да те почерпя тази вечер.
    Автор е едно младо момиче с прекрасното име Елена.

    Листопадът­ е само илюзия.
    Листопадът не ни се е случвал.
    Не листа, чуй – по нас пада музика
    и сърцата ни точно улучва.
    Не дърветата бавно събличат се,
    а сме ние – разхвърляли яркост.
    Необичани и необичали,
    жадни, боси след лятото жарко.
    Непрегръщани­ и непрегръщали,
    ние всъщност творим тази есен.
    Капка явна тъга аз прегръщам –
    от това, че светът ми е тесен.
    От това, че безНежната зима
    ще прегризва листата, стеблата ни.
    Но повярвай – това, че те имам
    непокълнало пазя в душата си.
    Листопадът е само илюзия.
    И декември ще бъде такава.
    Замълчи. Само някаква музика
    още летни надежди ни дава.

    Дами, моля извинете ме, но приемете това като храна за душата:))

    ОтговорИзтриване
  23. Диди, благодаря :)

    Гуинет, остави ме без думи :) благодаря за стиха, много силно :)
    Душата има нужда от силна храна :)

    ОтговорИзтриване
  24. Струва ми се много приятен!

    ОтговорИзтриване
  25. Зори, да, душата има нужда от силна храна! Понякога това са есенни листа, тънка паяжинка с бисерчета-слана по нея, цъфнали хризантеми, книга с любими стихове, нежна музика или...вкусен сладкиш, като този, които си ни поднесла!
    Тръгвам си сита оттук!
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване