A picture is worth a thousand words

С една снимка можеш да кажеш хиляда думи. И тъй като никога не съм била от многословните Instagram се оказа моето място.

The Summer is ON

До къде водят планинските пътеки

Споделяла ли съм колко много обичам да съм си в къщи. Да се събуждам рано сутрин и да пия чай на прозореца на кухнята, свежата целувка на липите в задния двор и песните на птиците напролет или в студената зима да се излежавам до късно, а слабото слънце да ме гали по челото, после мързелива късна закуска с палачинки и кафе.

А дали съм си признавала и колко много обичам да съм на път. Потегляме рано, градът още спи, а ние се измъкваме като крадци, понесли със себе си част от него там, където отиваме. Къде отиваме? Гладни сме за път и нови емоции и няма значение на къде. Музеи, катедрали, черкви, манастири, дворци, острови, плажове, планински върхове.

Двамата заедно сме, рамо до рамо, най-добри приятели.

Пътека на Витоша. Хижа, която вече не работи с туристи. Пред нея красива малка морава. Мимолетна мисъл за друго красиво място, далече.  Думи изречени от двама ни почти едновременно. Бързо решение, бързо изпълнение. Резервация,  карта, багаж. Маршрути, планове и път… Хиляда и сто километра, четири граници, дванадесет часа. Гоним се с пътя. Не се стигаме. Той е винаги пред нас.

Психотерапия. С всеки изминат километър все по-далече зад гърба ми остават работата, проблемите, бюджетите, целите, клиентите. Забравям, за кратко. Достатъчно е.

Планини, зелени ливади, крави. Малки китни селца, камбанарии, чешми, цветя по прозорците и дворовете. И така до където стига погледа.

След две години, в които не съм обелила и дума на немски, речникът ми отчайващо е обеднял. Търся думите, допълвам си на английски. Сещам се за „Внимавай какво говориш”...

Прекрасен хотел. С гурме ресторант, който не посещаваме. Не си носим подходящи дрехи. На тръгване собственичката ми подари кулинарна книга от ресторанта. Щастлива съм.

Имаме напълно оборудвана кухня и дървен балкон със стъклен таван. Пожелавам си да вали, а ние да вечеряме. Под нас тече кристално чиста река. На втория ден желанието ми се сбъдва.

В селцето има магазин от известна верига, добре зареден щанд със сирена и месни деликатеси. Прилошава ми от сметката.

Всеки ден пием бира. Различна. Местна. Искаме да опитаме всички видове. Не успяваме.

Качваме се на лифта в едно съседно селце. В ски сезона прави връзка с друг седалков и те вдига на 2400 м. Можеш да докоснеш облаците. Разходка до две езера, изкуствено създадени. Едното прилича на Бъбрека. Седим с часове на една пейка, пием кафе, хапваме сандвичи. Мълчим си. На връщане в кабинката ушите ни пукат. Смеем се.

Закуска на балкона. Студено е. Облечена съм с тънко яке. Разходка в гората. Срещаме деца на коне.

След обяда пътуваме до голям град на езеро в съседната област. Върхове, езера, замъци. Река, чешми, свлачище. Млади хора почистват земната маса, мият пътя, слагат подпори. Според навигацията ще се забавим с петнадесет минути. На връщане избираме друг път и пак замъци, река, ливади, хълмове, крави.

Наближава време да се връщаме у дома. Последен ден. По асфалтов път навлизаме в красива долина. От двете ни страни високи планини. Пътя свършва. Паркинг под борове. Оставяме колата, обуваме обувките и тръгваме. Вървим по велоалея и леко подмрънваме срещу лекотата на маршрута. Минаваме покрай красив водопад. След петстотин метра свиваме по пътека в гората. Ще катерим  до две езера. Не трябваше да недоволстваме от велоалеята… на моменти буквално пълзим. Пием вода от потока. Изморени сме. Продължаваме.

Хижа, поляна, езеро. Събувам се боса и лягам на тревата. Прилив на сили. Спускане пак по стръмната пътека. Добър фитнес. Обяд в хижа близо до паркинга. Меню, записано с тебешир на черна дъска. Поръчваме два местни специалитета и бира. Моят е с кървавица. Има аромат на карамфил. Харесва ми.

Едва се тътрим до колата. Няма да вечеряме.

На сутринта отново рано потегляме обратно. На пътя до нас от гората излиза сърна. Зная какво ни каза. Ще се върнем.

Шоколадов с бейлис

Топло. Много топло. Рано събота сутрин се качваш на колата и отпрашваш към най-близката планина. Избираш си пътека и маршрут и поемаш. Час, два, повече. Колкото можеш и колкото ти е приятно. На сянка, на слънце, езера, реки, потоци. Изборът е богат. Почивка – хижа, заслон, супа, чай, излягам се на тревата, протягам се и забравям. Изтривам всички проблеми и политам. Бродя в златни поля, над мен плачат звезди. Танцувам, а ангели махат с криле над мен.

Събуждам се. Следобяда обратно в къщи. Там ни чака сладолед. Тъмен, с вкус на натурален шоколад и аромат на бейлис. Вълшебен, продължава магията на деня. Всяка лъжичка, разтопена на върха на езика носи наслада и сладки спомени за сенки, прохлада и ромоняща вода.

Само след ден отново те подхваща ежедневието, работа, проблеми, бързане, градска жега, прах... и така до следващата събота...

 Необходимите продукти за сладоледа:

500 мл. прясно мляко

1 с.л. натурално нишесте

50 мл.бейлис

½ капсула есенция ванилия

200 мл. млечна сладкарска сметана

150 гр. натурален шоколад

4 с.л. захар

1 ч.л. глюкоза

Разтворете нишестето в 100 мл. студено мляко, а останалото сложете да заври заедно с  2 с.л. захар и ванилията. Дръпнете от котлона, прибавете нишестето и при непрекъснато бъркане върнете на умерен котлона за 3-4 минути. Махнете от огъня, прибавете натрошения на парченца шоколад, бейлиса и глюкозата. Бъркайте до пълното разтопяване на шоколада. Покрийте крема плътно със свежо фолио, за да не се покрие с коричка. Охладете напълно. Сместа ще се сгъсти леко.

Разбийте сметаната с останалата захар на твърд сняг. Смесете с шоколадовия крем, хомогенизирайте. Излейте сместа в предварително замразена купа. На всеки час разбивайте с миксер или пасатор. След трето разбиване преместете в кутия и замразете окончателно.

Преди консумация извадете сладоледа за половин час, за да се отпусне.

Преди няколко дни Дианка публикува интересна рецепта за сладолед, почти по същото време се бях спряла и на тази на Пенка Чолчева. От рецептите на тези две дами се роди и този сладолед. Дианка, благодаря за идеята.

Богатството Рила

Днешният пост е само няколко снимки от един прекрасен ден на Рилските езера. Това е емоция, за която трудно се пише. Думите бледнеят пред величието на природата. Езерата трябва да се изживеят.

В същото време не бива да забравяме, че сме длъжни да пазим съкровището Рила.