сряда, 14 август 2019 г.

Задар



Блогът, напук на пренебрежителното ми отношение, е по-жив от всякога, а от началото на годината се радва на голям интерес – без нито една публикация. Рецепта скоро едва ли ще има, тъй като приготвянето на храна от моя страна в последните години трудно може да се нарече готвене, но може и да се появи една баница с листа от манголд, която правя почти всяка седмица. Трябва да я снимам, а това ми става все по-трудно. Толкова е лесно просто да щракнеш нещо с телефона.


За Задар искам да разкажа.
Пролет е. И на нас много ни се ходи някъде, но да е по-близо, че да сме с кола, но ако може и да не сме ходили по тези места. А времето никак не е с нас, променливо, дъждове. Чертаем някакви маршрути, аз много искам да отидем в Пула, но също и в Триест и в Залцбург. Всеки ден гледаме прогнозата от няколко източника, но тя си е все една и съща и не ни се усмихва със слънце. Първата нощ ще спим в Загреб, след това сме се насочили към Задар, където на картата за няколко дни има едно слънце през облаци.


В Задар пристигаме на Великден, апартаментът ни е в началото на пешеходния мост към стария град. В сградата имаме пекарна и бар, а аз веднага се влюбвам в стълбището на кооперацията и в ореховия скрин в дневната ни. А гледката от балкона ни е...



Милица и Александър, нашите домакини, ни правят кратък инструктаж с една карта на стария град, ресторанти, забележителности, барове, сладкарници, пазари. Разбират че искаме да отидем и до Шибеник и ни съветват да не ползваме магистралата, а да хванем стария крайбрежен път.


Тъй като все още вярваме, че ще успеем да стигнем и до Залцбург, сме решили да останем в Задар две нощи. Първият ден времето е милостиво към нас и разглеждаме стария град, катедралата св. Донат с любимата на Хичкок камбанария, Морския орган, Поздравa към слънцето, Ривата, Площадa пет бунара, паркa на кралица Йелена, старото пристанище и стария вход на града и още много малки площадчета и закътани улички. За разлика от повечето места със стар град, където сме били, старият град на Задар е жив и пълноценен. Има училище, университет, жилищни сгради, в които видимо се живее постоянно. Сутрин по пешеходния мост много местни хора отиват на работа, на учлище. А в краищата му се изправяха жени от близките села, които продаваха огромни връзки диви аспержи.



На главната улица точно срещу Катедралата продават страхотен сладолед, Милица каза че мястото го има от нейното детство и сладоледът винаги е бил превъзходен. И все още е :-)



Вечеряме в ресторант „2Ribara отново по препоръка на хазяите ни. Избираме черно ризото и стек от тон, както и местно бяло вино. За десерт си поделяме торта с шамфъстък. Превъзходно. Междувременно е завялял дъжд и се прибираме почти на бегом. Духа силен вятър и яхтите закотвени на кея при моста се блъскат бясно една в друга. През нощта дори ставам, за да ги нагледам.



На другата сутрин рано рано отиваме да разгледаме пазара – спретнат, подреден. Ягоди, аспержи, зехтин, мед, риба. Купуваме си само бутилка зехтин, не възнемеряваме да готвим, а и ни чака път, така че не искаме да съсипваме продукти. 



Отиваме до Шибеник по стария крайморски път, от който се разкриват зрелищни гледки към Задарския архипелаг. Отбиваме се в Биоград на мору, правим няколко кръгчета из града, но не си намираме място за паркиране и продължаваме към Шибеник. Там паркираме на  голям паркинг в близост до старинния център и катедралата Св.Яков. Духа вятър и пръска дъжд, правим кратка разходка, пием кафе и се отправяме към площад „Дражен Петрович“, за да снимам половинката с обувките на баскетболния му идол. И аз се увековечавам на мястото.



Прибираме се в Задар за късен обяд, но в “2Ribara” няма свободна маса и се отправяме към другата препоръка - “Bruschetta”. Mястото също е отлично, избираме си някаква странно изглеждаща риба, която се оказва много вкусна.



Следват още разходки, кафета, сладолед.
На другия ден през Рийека  пътуваме към Ровинь, който беше базата ни за полуостров Истрия. Но междувременно в Залцбург заваля дори сняг, а ние нямахме топли дрехи и зимни гуми и след Истрия през Белград се прибрахме за България.



събота, 9 юни 2018 г.

A picture is worth a thousand words

С една снимка можеш да кажеш хиляда думи. И тъй като никога не съм била от многословните Instagram се оказа моето място.



сряда, 28 юни 2017 г.

Делфините от Амбракийския залив


Амбракийският залив е свързан с Йонийско море с канал между градовете Превеза и Актио, широк едва 700 м. Това и факта, че в него се вливат две реки - Арта и Лурос, правят водата в него по-слабо солена и по-топла, съответно богата на планктон, а от там и на риба. 


В залива и на многобройните му острови се срещат много видове птици, сред които и далматинския пеликан, костенурки. А във водата живеят около 150 делфина :-)


При делфините ще ви заведат Eco-cruising. С много любов и внимание към тези вълшебни същества Василис, Василис и Венетиа ще ви преведат през водите на залива. Капитан Василис ще ви разкаже за навиците им на ловуване, за това как се промъкват покрай рибните ферми за фастфуд, че могат да задържат дъха си 15 минути и когато не искат да ги гледаме се потапят и чакат да си тръгнем.



Делфините са големи любопитковци, капитанът изключва двигателя на корабчето, когато са наблизо и те сами идват да проверят по каква работа сме дошли. Плуват заедно с лодката, минават отпред като водачи и изскачат целите във водните струи зад нея. 


Нямам много снимки от този ден, нито пък имам много думи с които да разкажа изживяното. Възхитена съм и от работата на екипа, който организира круизите. Малко пътници, само с предварителна резервация. С внимание към всеки. Малко преди да се отправим към едно заливче за почивка капитанът покани всяко едно дете на руля и му даде шапката си. Можете да прочетете отзивите за Eco-Cruising в TripAdvisor, и моят е там - с максимална оценка :-)

събота, 3 юни 2017 г.

Балканско пътуване

Много обичам да пътувам с кола. Пътуването започва в момента, в който настъпиш газта и завършва в този, в който премъкнеш целия си багаж обратно в едно с всички неща, които си успял да вземеш със себе си от местата където си бил. 


За една свободна седмица избрахме Черна гора, Хърватия и Босна. Маршрута:
Първи ден:
Перник - Будва. По-подробно: Перник- София- Ниш- Прокуплье- Копаоник- Рашка- Нови Пазар- Беранье- Подгорица- Цетинье- Будва. Карането по магистарала свършва след Ниш и след това са само междуградски и междуселски пътища. В много добро състояние, панорамни. Каньона на изумрудената река Тара е много красив. Но се кара бавно. Жената от Космоса /GPS-a/ все ни побутваше през Косово и Албания /там има магистрала/, но паспортите ни се оказаха изтекли /в Косово не можем да пътуваме с лични карти/ и не ни се занимаваше с преиздаване в последния момент. Пътят от Цетинье до Будва беше в ремонт, валя ни дъжд, провирахме се през някакви тунели в строеж, чакахме по светофари. Но накрая стигнахме след 12 часа път. 
Старият град на Будва е очарователен, в заведенията се предлага прекрасна морска храна. И както казва мъжа ми "искам да участваме в местно събитие", имаше карнавал и фойерверки :) 






Втори ден:
Прехвърлихме се в Котор. Старинния Котор си има крепостни стени и воден ров. Уличките му са тесни и стръмни и имат само номера и са пълни с котки. 


Трети ден:
Заобикаляйки целия Которски залив отиваме към Дубровник. 70% от града са разрушени по време на войната. Днес Дубровник е напълно възстановен, много красив и претъпкан с туристи, не искам да си го представям по време на активния сезон. Отделихме му два дни /много са, моят съвет към пътуващите е да нощуват извън града и да му посветят един ден - достатъчен за Стария град, крепостните стени, планината от където се вижда брега и морето/. 



Ние разгледахме старата централна част, качихме се с лифта на Срд, посетихме и Груж /където е новото пристанище с пазар за плодове и зеленчуци и риба/ и Лапад, където намерихме хубав, но малко занемарен парк, но пък нямаше туристи :)


Апартаментът, който бяхме наели се намираше в Плоче /кварталът е "кацнал" на полите на Срд/ от където по десетки стръмни стъпала за десетина минути се слиза в Стария град/, и имаше най-важната екстра - паркомясто, цените за паркиране иначе са около 130 евро на ден. Има удобен градски транспорт и линии до съседните градове като Цавтат. Впечатленията ни са, че Дубровник е много красив, но неоправдано скъп и не бихме се върнали там.


На петия ден се отправяме към Сплит. Централната част на града е построена в императорския доверец на Диоклетиан /онзи римски император, който въвел ритуала с целуването на робата и разделил Римската империя на Източна и Западна/. Този град се оказа нашето място. Дома ни за две нощи е прекрасен снежно бял апартамент с бродирано спално бельо на десетина минути пеша от центъра. 


На нашата улица има страхотен ресторант с градина, с много добра кухня и перфектно обслужване, където първата вечер си разделихме един шоколадов десерт, който пътувайки към дома единодушно определихме като най-вкусното нещо, което опитахме през тази седмица. Два дни се мотахме по малките улички, обиколихме няколко пъти пазара за зеленчуци и рибния пазар, ядохме сопарник, вегебъргъри, пържена дребна риба, калмари, превъзходен сладолед, хляб с квас, печен на огън, миришещ на пепел, пътувахме с кораб, изгоряха ни носовете и ни се подбиха петите от ходене. 


Хубаво, хубаво, много хубаво. Тук човек може да остане поне една седмица и всеки ден да ходи до различен остров, до близкия Трогир, до парка Крка.


На седмия ден тръгваме към Сараево, минаваме през Мостар. Много е красива Босна. Видяхме я зелена, мъглива, притихнала. В Сараево се разхождаме дълго, пием турско кафе и ядем кюнефе. 


Вечерта в едно ресторантче до хотела ни опитваме ракия от дренки. На другата сутрин си тръгваме към дома, минаваме през Вишеград, където от романа на Иво Андрич е останал само моста на Дрина. В мъгливата сутрин и над бучащата река хапваме бюреците с картофи и месо, които сме си взели пътем от една селска фурна. Минаваме границата при Мокра гора, после сме към Ужице, Кральево, Ниш и от там към къщи.