неделя, 13 октомври 2019 г.

Маслини




Едва ли има някой, който да не се е изкушил да си откъсне маслина и да я опита. Какво разочарование - сурова тя е кисела, горчива и в общи линии доста неприятна на вкус. 
Реално маслините, с които всички сме свикнали и обичаме, са туршия. 



Малко снимки и нещо като рецепта за моя опит да мариновам маслини. 
Всяка маслина се резва с ножче на няколко места или се счуква между два камъка или в хаванче. Костилката не бива да се наранява. След това се заливат със студена вода в съд с канелка или друг, който ви е удобен. Аз използвах голяма тенджера. 



Водата се сменя всеки ден, до като ви хареса горчивината на плодчетата и водата се избистри. Изливате последната вода, правите саламура като за кисело зеле - в моя случай 3.5% солен разтвор, заливате маслините и след 10-14 дни можете да ги хапвате. След това разпределяте в буркани, отново залети в саламурата и съхранявате в хладилник.


сряда, 14 август 2019 г.

Задар



Блогът, напук на пренебрежителното ми отношение, е по-жив от всякога, а от началото на годината се радва на голям интерес – без нито една публикация. Рецепта скоро едва ли ще има, тъй като приготвянето на храна от моя страна в последните години трудно може да се нарече готвене, но може и да се появи една баница с листа от манголд, която правя почти всяка седмица. Трябва да я снимам, а това ми става все по-трудно. Толкова е лесно просто да щракнеш нещо с телефона.


За Задар искам да разкажа.
Пролет е. И на нас много ни се ходи някъде, но да е по-близо, че да сме с кола, но ако може и да не сме ходили по тези места. А времето никак не е с нас, променливо, дъждове. Чертаем някакви маршрути, аз много искам да отидем в Пула, но също и в Триест и в Залцбург. Всеки ден гледаме прогнозата от няколко източника, но тя си е все една и съща и не ни се усмихва със слънце. Първата нощ ще спим в Загреб, след това сме се насочили към Задар, където на картата за няколко дни има едно слънце през облаци.


В Задар пристигаме на Великден, апартаментът ни е в началото на пешеходния мост към стария град. В сградата имаме пекарна и бар, а аз веднага се влюбвам в стълбището на кооперацията и в ореховия скрин в дневната ни. А гледката от балкона ни е...



Милица и Александър, нашите домакини, ни правят кратък инструктаж с една карта на стария град, ресторанти, забележителности, барове, сладкарници, пазари. Разбират че искаме да отидем и до Шибеник и ни съветват да не ползваме магистралата, а да хванем стария крайбрежен път.


Тъй като все още вярваме, че ще успеем да стигнем и до Залцбург, сме решили да останем в Задар две нощи. Първият ден времето е милостиво към нас и разглеждаме стария град, катедралата св. Донат с любимата на Хичкок камбанария, Морския орган, Поздравa към слънцето, Ривата, Площадa пет бунара, паркa на кралица Йелена, старото пристанище и стария вход на града и още много малки площадчета и закътани улички. За разлика от повечето места със стар град, където сме били, старият град на Задар е жив и пълноценен. Има училище, университет, жилищни сгради, в които видимо се живее постоянно. Сутрин по пешеходния мост много местни хора отиват на работа, на учлище. А в краищата му се изправяха жени от близките села, които продаваха огромни връзки диви аспержи.



На главната улица точно срещу Катедралата продават страхотен сладолед, Милица каза че мястото го има от нейното детство и сладоледът винаги е бил превъзходен. И все още е :-)



Вечеряме в ресторант „2Ribara отново по препоръка на хазяите ни. Избираме черно ризото и стек от тон, както и местно бяло вино. За десерт си поделяме торта с шамфъстък. Превъзходно. Междувременно е завялял дъжд и се прибираме почти на бегом. Духа силен вятър и яхтите закотвени на кея при моста се блъскат бясно една в друга. През нощта дори ставам, за да ги нагледам.



На другата сутрин рано рано отиваме да разгледаме пазара – спретнат, подреден. Ягоди, аспержи, зехтин, мед, риба. Купуваме си само бутилка зехтин, не възнемеряваме да готвим, а и ни чака път, така че не искаме да съсипваме продукти. 



Отиваме до Шибеник по стария крайморски път, от който се разкриват зрелищни гледки към Задарския архипелаг. Отбиваме се в Биоград на мору, правим няколко кръгчета из града, но не си намираме място за паркиране и продължаваме към Шибеник. Там паркираме на  голям паркинг в близост до старинния център и катедралата Св.Яков. Духа вятър и пръска дъжд, правим кратка разходка, пием кафе и се отправяме към площад „Дражен Петрович“, за да снимам половинката с обувките на баскетболния му идол. И аз се увековечавам на мястото.



Прибираме се в Задар за късен обяд, но в “2Ribara” няма свободна маса и се отправяме към другата препоръка - “Bruschetta”. Mястото също е отлично, избираме си някаква странно изглеждаща риба, която се оказва много вкусна.



Следват още разходки, кафета, сладолед.
На другия ден през Рийека  пътуваме към Ровинь, който беше базата ни за полуостров Истрия. Но междувременно в Залцбург заваля дори сняг, а ние нямахме топли дрехи и зимни гуми и след Истрия през Белград се прибрахме за България.



събота, 9 юни 2018 г.

A picture is worth a thousand words

С една снимка можеш да кажеш хиляда думи. И тъй като никога не съм била от многословните Instagram се оказа моето място.



сряда, 28 юни 2017 г.

Делфините от Амбракийския залив


Амбракийският залив е свързан с Йонийско море с канал между градовете Превеза и Актио, широк едва 700 м. Това и факта, че в него се вливат две реки - Арта и Лурос, правят водата в него по-слабо солена и по-топла, съответно богата на планктон, а от там и на риба. 


В залива и на многобройните му острови се срещат много видове птици, сред които и далматинския пеликан, костенурки. А във водата живеят около 150 делфина :-)


При делфините ще ви заведат Eco-cruising. С много любов и внимание към тези вълшебни същества Василис, Василис и Венетиа ще ви преведат през водите на залива. Капитан Василис ще ви разкаже за навиците им на ловуване, за това как се промъкват покрай рибните ферми за фастфуд, че могат да задържат дъха си 15 минути и когато не искат да ги гледаме се потапят и чакат да си тръгнем.



Делфините са големи любопитковци, капитанът изключва двигателя на корабчето, когато са наблизо и те сами идват да проверят по каква работа сме дошли. Плуват заедно с лодката, минават отпред като водачи и изскачат целите във водните струи зад нея. 


Нямам много снимки от този ден, нито пък имам много думи с които да разкажа изживяното. Възхитена съм и от работата на екипа, който организира круизите. Малко пътници, само с предварителна резервация. С внимание към всеки. Малко преди да се отправим към едно заливче за почивка капитанът покани всяко едно дете на руля и му даде шапката си. Можете да прочетете отзивите за Eco-Cruising в TripAdvisor, и моят е там - с максимална оценка :-)