Маков сладкиш

Отдавна искам да приготвя сладкиш с мак. Спрях се на една рецепта. После се оказа, че нямам лешници, пудра захар и мармалад от касис. Реших да ползвам орехи. Оригиналната рецепта е с 6 яйца /отделени белтъци и жълтъци, аз се разсеях и разбрах 6 белтъка/, а и реших да ползвам 5те замразени белтъка, които имах във фризера и се наложи да изчислявам пропорциите. Някъде се отнесох и не разбих отделно белтъците на сняг, а ги сложих заедно с маслото и захарта, която естествено беше кафява ... И без това нямаше да я спазя на 100% така че се получи съвсем различен сладкиш. Но пък е много вкусен, а ароматът който се разнесе из къщи при печенето е невероятен. Какво е необходимо:

166 гр. масло
166 гр. захар
1 опаковка ванилова захар
5 белтъка
166 гр.смляно маково семе
84 грама смлени орехи
50 мл.ром
щипка канела

Маслото, захарта, ванилията и белтъците се разбиват до пълното разтваряне на захарта. След това добавяме маковоте семе, орехите, рома, канелата и внимателно разбъркваме с дървена шпатула. Печем в намаслена форма в предварително загрята на 200 градуса фурна около 40 минути. След като изстина го залях със сока на половин лимон, разбит с една голяма супена лъжица мед.

Солен кекс

Само до преди две седмици аз и повечето ми приятелки подмрънквахме, че повече от месец вали почти всеки ден, че е студено, че лятото никакво го няма, а къде е сега този дъжд? В този ред на мисли продължавам със солените кексове в место хляб, вариантите са безброй. И този е с любимите ми маслини, сега и черни и зелени : )
Необходимите продукти:

2 ч.ч. брашно тип 700
1 бакпулвер
100 грама черни маслини без костилки
100 грама зелени маслини без костилки
150 грама шунка
150 грама обезмаслена извара
100 мл. прясно мляко
50 мл. царевично олио
3 яйца

Брашното се пресява заедно с бакпулвера, към него се прибавят разбитите с млякото и олиото яйца. Разбъркваме, добавяме нарязаните на шайби маслини, наситнената шунка и изварата. Печем в предварително загрята на 200 градуса фурна.

P.S. Отивам да спя, че вече стана сто часа. От този кекс /печен в четвъртък вечер/ вече нищо не остана – страхотен е. Няма снимка в „цял ръст” защото лошо го счупих при изваждането : )

Мъфини с маслини и сирене

Лятото се завъртам в кухнята, за да приготвя някой бърз аламинут, салати, таратор и други подобни леки вкусотийки. Месенето и печенето на хляб почти не ми минават през ума. Тези солени кексчета са добро предложение за закуска.

1 яйце
1 ч.ч. /от 200 мл./ брашно тип 700
½ к.ч. царевично олио
1 к.ч. прясно мляко
½ пакетче бакпулвер
100 грама маслини
100 грама бяло сирене
босилек и магданоз на вкус

Сухите съставки се смесват в купа, към тях се добавят разбитите олио, мляко и яйце. Разбъркват се добре, прибавят се маслините, обезкостени и нарязани на шайби, натрошеното сирене, магданоза и босилека. Отново разбъркваме добре. Сместа се разпределя в предварително намазнени и набрашенени форми за мъфини. Достатъчна е за 6 бр. Пекат се в предварително нагрята на 200 градуса фурна.

Витоша и Черни връх

Няколко снимки от днешния прекрасен ден. Палачинката не съм я правила аз - правят ги на заслон "Черни връх" : )

Капучино чийзкейк

В началото на тази седмица си взех два допълнителни почивни дни. Наред с ежедневната ми къщна работа имах още няколко ангажимента, които трябваше да свърша. Но остана малко повече време за готвене ; ) Много исках да направя една торта, на която вече съм измислила всички детайли /без много украси, че хич не ме бива/, но в същото време исках да пробвам някакви тарталети или тарта, или пък печен чийзкейк. Възможности много, време почти никакво. Спрях се на тази рецепта. Със следните изменения: В блата сложих канела, в пълнежа обезмаслена и безсолна извара, бялата захар замених с половината количество тръстикова, пудинга ми е „Ванилия” и добавих 5 гр.разтворимо кафе и едно пакетче готова напитка на прах капучино с аромат ром.
Това е сладкиш, които трябва да изчакаш до пълното му охлаждане, иначе много притеснително се тресе. Ужас, даже си представях как го разрязвам и крема изтича. Наистина малко изтече. После се чудих как да го нарека, защото бях решила, че чийзкейка задължително е плодов, но тъй като изварата е от основните съставки – все пак е чийзкейк.

За наградите... / About the awards…

В последно време наградите в блог пространството валят. Много се зарадвах на първите няколко, които получих... след това започнах да изпадам в затруднение на кого да ги предам, защото блогърите, с които си общувам вече имаха повечето от тях. Самата дума „награда” леко ме притеснява, а съвсем скоро случайно научих че съществуват блог-класации, в които блоговете са класирани според директните линкове в публикации на други блогове /дали не става дума за реклама/. Мен лично не ме интересуват. Аз имам блог, защото имам вътрешна потребност от това, защото създаването на вкусна и здравословна храна е важно за мен и искам да го споделя и с други хора, защото искам да споделя усещането си за света.
В Blogger се включих заради удобната функция „Следене”, след това започнах да публикувам, сега вече имам много нови виртуални приятели, с които съм щастлива, имаме общи интереси, харесва ми да им „гостувам” и да приемам техните посещения. Този „подарък” е за вас приятели. Снимката е от тази сутрин, от терасата на спалнята ми. Вятърът гони дъждовните облаци, за да разкрие прекрасното синьо небе. Аз имам нужда от това – от надежда. От надежда има нужда целия свят, от надежда се нуждае България.
Постъпете с „подаръка” както намерите за добре, запазете го за себе си или го подарете на други ваши приятели. Аз съм щастлива, че се познавам с вас:

П.С. Това синьо небе е подарък за всеки посетител на блога. „Страннико, радвам се, че си се отбил, чувствай се като у дома си!” Между другото истинското ми име е Зорница : )

Диана
Дими
Мими

Милена

Аквичка

Марги
Латинка
Дани
Kritz
Andrea
Vera
VZcool
Jasenka
Maslinka




Recently in Internet is a real award rain. I was very happy for the first ones I became, but after than I began to wonder whom should I forward all this awards. Because most of bloggers I know already had them. Actually the word “award” is a little bit embarrassing for me. And also I find out, that there are blog countdowns, where the winners are the blogs with the greatest numbers of links in other blog’s posts /is not this commercial? /. I don’t care about this countdowns, I am a blogger, because I wont to, because creating delicious and healthy food is important for me, because I want to share my attitude for the world.
I was involved in Blogger, because of the convenient function “Following”, than I began to post and now I have so many virtual friends. We have similar interests, I like to visit their blogs and I love they to be my guests.
This “gift” is for you, my friends. I made this picture this morning, from my bedroom balcony. The wind is taking away the rainy clouds, discovering the deep blue heaven. This is what I need – HOPE. Hope is what the world needs, Hope is also what my Motherland needs.
Do whit my gift whatever you want. Keep it only for you, or present to other your friends. I am happy, I am knowing you.

P.S. This blue sky is present for each one of you, visitors of my blog. “Stranger, I am happy You passed by, feel yourself at home!” By the way my true name is Zornitsa.

Колко освежаващо...

Слънце, най-после... все пак е лято : ) Според прогнозата за времето ни чакат слънчеви и горещи дни. За разхлаждане една цитронада:

4 лимона
2 супени лъжици захар
3 супени лъжици мед

Изтискайте лимоните и заделете сока на страни. Кората на 3 от тях настържете на дребно ренде или смелете в блендер, след това я кипнете със захарта и 2-3 супени лъжици от лимоновия сок, оставете да поври 5 минути на умерен огън, разбърквайте често. Меда добавете, след като свалите от котлона, отново разбъркайте. Охладете и добавете към лимоновия сок. Пасирайте така получения нектар до гладкост. Съхранявайте в хладилник, в затворен съд. Разреждайте с вода или сода според вкуса ви, за да получите прекрасна домашна цитронада.
Преди да започнете приготвянето на напитката, измийте лимоните много добре с гъба и сапун. Прекрасно би било, ако има от къде да получите лимони с доказан произход, и уверение че не са подлагани на каквато и да било химическа обработка.
Съотношението е според моя вкус – не обичам сладки напитки, а тази в горещи дни е просто незаменима.

Орехови мъфини

Струва ми се, че вече повече от месец вали почти всеки ден. Не е чак толкова зле, приятно ми е да съм си у дома, а на вън да се сипе дъжд, става ми по-уютно някак. Е, малко са ограничени възможностите за излизане, но и за това има разрешение. Щом ще си стоя в къщи тази неделя – на вън даже е хладно, ще има нещо сладичко. Въртят ми се разни идейки, обожавам еклери и еклерова торта. Първият ми опит за еклерова торта беше пълно фиаско, най-лошото беше че исках да я приготвя за гости, но... веднага беше сменено наименованието на еклеров десерт, беше харесан, а от него не остана и троха. Но... няма да е тази торта днес, не съм я измислила още напълно, за това пък бързи и ароматни са тези орехови мъфини.

Необходими продукти за 6 бр.

1 ч.ч./от 200 мл./ брашно грахам
1/2 ч.ч. едро счукани орехи
2-3 с.л. тръстикова захар
1 ч.л. лимонови корички
12.5 грама бял шоколад на прах /готова напитка – едно пакетче/
3/4 ч.л. бакпулвер
1 с.л. мед
2 с.л. царевично олио
около 100 мл. гореща вода

В купа се смесват брашното, орехите, захарта, лимоновите корички, белия шоколад и бакпулвера. Към тях се добавят разбитите мед, вода и олио. Може да се наложи добавянето на още малко вода. Всичко се смесва добре, разпределя се във форми за мъфини и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса. Чудесно се допълват към чаша ароматно кафе.

Родопите

България има невероятна природа. Друга тема е отношението на държавата ни към нея, но този блог е място само за приятни емоции. Всяко кътче, всяка планина има свой уникален чар и никога не мога да кажа, че тук или там е най-хубаво. С няколко думи и снимки искам да покажа моето усещане за Родопа планина.
Родопите са магическа планина, планината на Орфей, ябълка на раздора за много поколения. Планина със загадъчни и дълбоки пещери, дълбоки язовири, трудно проходими ждрела, неземни скални образувания и борове, борове, вековни, огромни, спиращи дъха.
Ще се влюбите в Родопите за цял живот. В китните селца, в които времето е спряло, в Широка лъка и Гела. Минавайки по новите пътища, в Буйновското и Триградското ждрело, с табелите „Еднолентов път с насрещно движение” ще се чудите как точно е построен пътя и колко време е отнело. С ледения си дъх ще ви посрещнат Ягодинската пещера и Дяволското гърло. Ще онемеете, поглеждайки в бездната от Чудните мостове.
Моят следващ път в Родопите ще бъде Перперикон, а вашият?

Баница с шунка

Голям любител съм на вякакви тестени неща, а когато има и сиренце под някаква форма, щастието ми е пълно. За съжаление всяка тестена хапка ми се лепи на места, на които не е желана и така консумацията е силно и принудително ограничена. По някога обаче е препоръчително човек да се поглези и да си зарадва душата с нещо, което обича. През седмицата попаднах на много хубаво пушено сирене и идеята за тази баница веднага изплува. Какво е необходимо:

1 пакет готови кори за баница
200 грама пушено сирене
180 грама шунка
100 грама кашкавал
3 яйца
300 мл. кисело мляко


Шунката се нарязва на кубчета, а пушеното сирене на четвъртинки. Корите се редят в предварително намазнена тава. Върху всяка кора се слага по малко от сиренето и шунката. Можете да я направите вита, наложена или на пурички. Аз лично предпочитам вита. Може да намазните леко всяка кора, но пушеното сирене и кашкавалът съдържат достатъчно мазнини. От яйцата, киселото мляко и настърганият кашкавал приготвяте заливка, с която заливате подредените по ваш избор кори. Печете в предварително загрята на 200 градуса фурна до зачервяване.
Някой ден ще се престраша и сама ще си разточа корите, в ума ми са все баниците на баба ми.

Пълнени домати

Преди доста време, някъде из глобалната мрежа, попаднах на рецепта за пълнени чушки с булгур и спанак. Веднага си представих едни хубави червени чушки ... но по една или друга причина до сега все още не съм изпълнила тази рецепта. Това лято до като чакам времето на червените чушки, реших да напълня домати. Сочни са и добре се допълват с вкуса на плънката, която се състои от булгур, маслини и спанак, и малко лимонова трева за разкош. Какво е необходимо:

1 к.ч. булгур
100 гр. черни маслини без костилки
100-150 гр., спанак
1 ч.л. паста от лимонова трева
5-6 домата
моцарела

Количеството на спанака е ориентировъчно, тъй като в случая използвах замразен. Булгура се накисва в малко студена вода за около 40 мин. Спанака се задушава с малко мазнина, когато е почти готов, към него се добавят отцедения булгур, наситнените маслини и лимоновата трева. Оставете на умерен котлон за 3-4 минути.
Доматите се издълбават внимателно с лъжичка, пълнят се с така приготвената смес. Върху всеки домат поставете парченце моцарела и запечете само на горен нагревател в предварително загрята фурна до зачервяване на моцарелата.

Малиново мляко

Идеята за това мляко ми е влязла в главата още от началото на седмицата, но все нещо се случва и не успявам да си купя малини. Днес най-после се сдобих със заветния плод, млякото е почти изпито, а ето и рецептата.

200 гр. малини
1 л. прясно мляко
2 с.л. мед
2 праха ванилия

Малините се измиват и пасират. Прецеждат се през цедка или сито. Добавят се към млякото, разбито с меда и ванилията. Много лесно : ) Бихте могли да замените меда с пудра захар, тогава вкуса би бил по-фин.