понеделник, 8 септември 2014 г.
понеделник, 1 септември 2014 г.
Отива си лятото...
Дали? Лятото в сърцето ми никога не свършва, както и есента, и зимата, и пролетта. Всяко лято плете невидима нишка в паяжината на моя живот.
Среща се с други нишки на други лета и на други сезони. Капчици роса проблясват като драгоценни камъни - скъпи спомени.
Бурно море, горещ пясък, тесен път във вълшебна гора. Целунати от слънцето малини, ромоняща вода, тихи стъпки до моите.
Отива си лятото... ще го отворя в бурканчето сладко от ягоди, ще го търся в чая от мента и в пияните вишни на вишновката.
Отива си... листата на липите шумят остро, вятърът им е хладен, а те самите вече зреят.
неделя, 31 август 2014 г.
Постен галет с круши
Не е истински галет, тъй като не е използвано краве масло. Рецептата за тестото е тази от блога на Тилия.
За плънката съм използвала круши, стафиди и орехи.
Сладкишът има страхотен естествен вкус и е особено подходящ за хора, които не обичат накъртващо сладки десерти.
неделя, 3 август 2014 г.
Докосване от Станка Пенчева
Мъча се така нежно да докосвам всичко,
че да не го нараня.
Светът напира насреща ми -
безжалостен, ръбест, наежен.
Но аз докосвам всичко нежно.
Защото има толкова раними неща:
роса и въздух,
пръстчета на дете,
водно конче
самотна жена,
горда бедност,
невидими рани,
доверчиви очи...
А в гъмжилото, в тълпата наежена
може да ги отминеш, да не ги различиш.
За това докосвай всичко нежно, нежно -
дори с риск да се нараниш.
А в гъмжилото, в тълпата наежена
може да ги отминеш, да не ги различиш.
За това докосвай всичко нежно, нежно -
дори с риск да се нараниш.
Абонамент за:
Публикации (Atom)