Koледни размисли и ароматни шоколадови сладки

Вие смятате ли, че краят на света ще настъпи през декември 2012? Толкова пъти вече трябваше да дойде този край, че на мен ми омръзна да го чакам. Но всяка година по това време ми се струва, че краят наистина идва – на всякъде е пълно с освирепели на тема пазаруване хора, задръствания по улиците, опашки в магазините. Апокалиптична картинка.

Разлиствайки времето назад, не си спомням конкретни подаръци, които съм получавала от родителите си за Нова година или Коледа. Спомням си вечерите на Бъдни вечер, как подреждахме трапезата и брояхме ястията с майка ми, трепета какво ще ти се падне от питката с късмети, нощта срещу 1 януари, когато със съседите играехме хора из целия вход, имения ден на баба ми Василка, после този на баща ми Иван. Пързалките които организирахме с другите деца с шейни и найлони от някое по-високо място. Никакъв спомен за щастие от придобиването на някаква вещ. В последно време така сме се комерсиализирали, че забравихме истинския смисъл на тези свещени дни. Можем много да се ровим в произхода на тези празници и защо в последното столетие с появата ма мегакорпорациите и превръщането на света в глобално село празниците се изродиха и се превърнаха в гигантска световна реклама.

В личен план все повече обръщам внимание на скъсаната ми или силно изтъняла връзка с природата. Вярваща съм, но не съм религиозна и историята с рождеството на Божия син съм запазила в себе си като прекрасна приказка. Император Константин изглежда е бил доста интелигентен човек, а най-вероятно е имал и доста надарени съветници, като е позволил началото на вплитането на християнската религия с всички местни вярвания. За нас хората от настоящето обаче тази плетеница е интересна и повод да намираме непрекъснато в нея вечни истини. И така предстои ни най-дългата нощ, след нея малко по малко денят ще става по-голям, това и празнуваме – силата на светлината и на Слънцето, раждането на доброто и надеждата.

В този ред на мисли, още миналата година прекратих безсмисленото купуване на ненужни подаръци. Кутия сладкиши, чифт чорапи, бутилка вино. Сладкишите приготвям аз още от края на ноември, иска време и добра организация, но ароматът който се носи из дома ми и удовлетворението ми, че дарявам частица от себе си заслужават.

Предполагам, че всеки си има любими рецепти за коледни сладки. Тук е мястото да похваля рецептите на Наталина. Изключително точни и винаги с отличен резултат, ванилените й кравайчета са може би най-вкусните маслени сладки изобщо. Меденките на Джули толкова лесно се разточват и оформят, а и количеството им е добро. Тази година ароматизирах само с портокалова кора – много фини и нежни се получиха.

В допълнение – меденки с орехови ядки, едни джинджифилени бисквити, които ми изпиха нервите, докато събера тестото, но после вкусът им смекчи гнева ми към рецептата, ирландския чаен хляб от Безкраен пикник – изпечен във форми за мъфини, за да има индивидуална порция за всяка кутия и едни двойно шоколадови сладки с бейлис.

Двойно шоколадови сладки с бейлис

Необходимите продукти:

 2 яйца

125 гр. масло /разтопено/

100 гр. пудра захар

90 гр. тъмен шоколад, натрошен на малки парченца

100 гр. едро смлени орехи

1 с.л. тъмно какао – препълнена

1 с.л. бейлис

½ ч.л. сода бикарбонат

брашно – колкото поеме за средно меко тесто /около 2 ½ ч.ч. от 250 мл./

Разбийте яйцата със захарта и добавете маслото, разбъркайте добре. Прибавете орехите, какаото, шоколада и бейлиса, хомогенизирайте. Пресейте брашното заедно със содата и започнете да прибавяте на малки части при непрекъснато разбъркване. Оставете тестото да почине за половин час. Оформете топчета с размера на орех, притиснете леко и изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна в застлана с пекарска хартия тава. Когато започнат леко да се пукат от горе са готови.

Хубави дни до Коледа пожелавам на всички. Бъдете здрави!