Изгря слънчице, позатопли се времето, и плахите ми зимни мечти за море, пясък и слънце започнаха да стават все по-настойчиви. Ееех .... октоподи, калмари, салатка и узо или ледена рицина по залез слънце, а морето тихо да шуми почти в краката ми. През деня – по цял ден на плажа, под чадъра, с хубава книга в ръка, екипирана с шапка, слънчеви очила и поне две плажни млека с мин. 25 фактор. Вероятността да се върна от море с тен клони към нула. Обичам да плувам в морето, а солената вода да ме обгръща като втора кожа, ледените тръпки от душа на плажа след това. Медения вкус на фреша, изтискан от едни толкова злогледи на вид портокали. Моравата пред стаята ни в Дион, която нощем поливаха, и по която аз сутрин, още сънена, ходех боса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар