Сурва

Каква е реалната възраст на всеки човек? Колко живота носим в себе си, колко обич, колко омраза, колко надежда, колко страх?

Кой пази традицията, рода, обичаите, цветовете, емоциите?

В музеите ще намерите десетки носии и експонати, в библиотеките хиляди книги. Какъв е смисъла, ако няма кой да разлисти страниците, да облече ризите, да запаше поясите, да нахлупи калпаците, да наметне ямурлуците?

Да влезе в  кожите, да сложи маските, да вдигне ликовете?

Малко селце, нейде из Краището. Далече някъде подрънкват хлопки, проблясва огън, а все по-натрапчиво тъпани раздират нощта. Прииждат. В тъмното, в далечината, осветявани от факли. Страшни са. Кожи, рога, пера, маски, чанове.

На мегдана пламва голям огън. Оживява магията. Големите тъпани диктуват ритъма.

Сърцето ми подскача в него. Коя съм аз, разтапям се в този огън. Някоя моя баба е стояла досущ като мен преди стотици години около такава клада и сърцето й е биело с този тъпан, а друг мой прародител, предрешен и с маска на лицето е скачал с петдесет килограма клопатари на сурвакарското хоро.

Всяка година в края на януари в Перник се провежда международния  фестивал Сурва. На него могат да се видят маскарадни игри от цялата страна и чужбина.

Тръпката е в нощта срещу 14-ти януари в някое селце, където се пази ритуала. Тази година свърши. Следващата, ако имате възможност посетете Светля, Габров дол, Лобош, Чепино, Драгичево, Люлин, Дивотино, Стефаново. Възражда се. Села, в които години никой не се е предрешавал и са забравили песента на "звонците" отново оживяват, цяла година се шият костюми, събират се пера, рога и кожи. Традицията се пази и е жива, от нас и заради нас.