неделя, 27 май 2012 г.

Животът продължава


В просъница сякаш далече чувам свиренето на аларма и кучешки лай. Нямам много време да реша дали ми се става, защото в следващия момент труса ме изхвърля от леглото. Тичаме под касата на вратата, няколко секунди, струват ми се цяла вечност. Трясъци, скърцане, чудовищен тътен. Два труса. Бързо се обличаме. Забравям да си обуя чорапи и после ми е студено. Купа пълна с череши е натежала в хладилника и е отворила вратата му, пръснала се е на пода, счупили са се и други неща. Стъпвам боса по стъклата, но не се наранявам. Преди да излезем изключваме тока, спираме водата. Вземаме си документите и телефоните. Тичаме по стълбите. Живеем на централния площад в Перник, хората вече се събират на групи, поздравяват се с плахи усмивки. Търсим близките си по телефона, чуваме се, всички сме добре. Няма жертви, това също е добре. Слушаме радио, разбираме магнитуда. Няма паника все още. Някой пуска слуха, че стената на язовир Студена се спукала и част от хората се качват по колите. Слухът не е верен.


Започва да вали. С малки прекъсвания до днес. Иска ми се този дъжд да измие целия страх и ужас от сърцата и душите на хората. За съжаление за тези, които остават без дом, това е почти невъзможно.
След.
Първата нощ не спим в къщи. През деня сме почистили и огледали, почти няма щети. Напукана мазилка. Имаме застраховка с клауза земетресение и подаваме заявление за щета.
Втората нощ сме си у дома. Любимият спи на дивана в хола, аз на двата събрани фотьойла. Облечени. Мъчна работа, той е висок 190 см., аз 178см. Има още остатъчни трусове, единият доста силен. Вече не им обръщаме особено внимание, кратки са.
На третата вечер сме си поканили гости. Стоим до късно с тях. Никой не иска да си ляга. Като че ли има значение. Гостите си тръгват и ние отново спим по начина от предишната нощ. Чета книга до още по-късно. Отново затихващи трусове.
В петък вече решаваме да заминем някъде. Избираме си дестинация – в дън гори Тилилейски, че и в Сърбия, обаждаме се по телефона и уж си правим резервация. Лутаме се малко до като намерим мястото. Лъкатушещ панорамен път, дъжд, мъгла и зелена, зелена гора. Нашият мехлем за изтерзани души – планината. Изглежда ни ужасно далече, но продължаваме. Стигаме най-после. От сградата на хотелчето излизат двама души и видимо много ни се радват. Не работели с клиенти. Оставили ги цяла седмица да пазят обекта. Ще ни настанят в една от вълшебните им  къщички, където по-късно ще спим под дървения покрив и ромонящият дъжд нежно ще ни успива.


Домакините ни правят невероятно посрещане, притеснени защото не са подготвени, но се справят блестящо. Черпят ни с домашна крушова ракия, традиционни сръбски специалитети, дори ни месят хляб, защото нямали. Говорим си и добре се разбираме, разказваме им за земетресението, това отключва спомени у тях за войната. Да преживееш война е ужасно страшно.


След десетчасов сън, в събота си тръгваме. Мотаем се няколко часа из Прокуплье и Ниш. Хапваме плескавици и един страхотен сладкиш, който скоро ще направя и у дома. Дъжда ни следва на всякъде.
Вечерта сме си у дома. Спим си в леглото. Отново трусчета. Без смразяващия тътен на тези от първите дни.
Днес неделя е почти нормален ден. Все още подскачаме от всеки стряскащ шум. На един стол в хола стоят дрехи и обувки, за да ни бъдат подръка. И ще останат там още дълго, предполагам.
Животът продължава. Няма липсващи парченца. Ние сме по-силни от нашия страх.

48 коментара:

  1. Разказано от първо лице и от епицентъра звучи ужасно, Зори... Слава Богу, всичко се размина. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Страхотен късмет имахме.

      Изтриване
  2. Добре, че всичко е наред!И така ще бъде!

    ОтговорИзтриване
  3. Зори,
    не съм и подозирала, че си била в центъра на ужаса....
    Радвам се, че всичко е ОК вече и пожелавам на всички ни повече да не се налага да се страхуваме. Аз се опитвам да забравя... чудесно човешко качество..помага...
    Снимките ти са като начало на нов живот. Нека бъде хубав!
    И като ти размине, ще подшушннеш ли къде е това прекрасно затънтено местенце?

    Прекрасна седмица ви желая!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Марте, човек винаги си прави равносметка в такива моменти, така че да има и ново начало :)
      Ще ти пиша на мейл за мястото :)

      Изтриване
  4. Зори, надявам се всичко да се е разминало и страха да отмине бързо!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Не знам какво да пиша. Дано всичко е минало вече... Спокойна седмица.

    ОтговорИзтриване
  6. Зори, разказа ти е доста страшен и много вълнуващ!Дано напрежението на земята в този район да се еосвободило и нека никога повече да нямама такива трусове!И ние , в Благоевград, доста се изплашихме.Аз съм на 4 ти етаж и имаше отворени гардероби и разсипани дрехи.Надявам се , че позитивизмът , който лъха от думите ти, ще надделее и ще победи страха и спомена за него!Желая ти светли хубави дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Соня :) страшничко си беше :)

      Изтриване
  7. Зори, добре е че всичко вече е минало и няма пострадали.Добре е че и сте пътували за да не стоите там където е най страшното.
    Радвам се че цялото ти семейство е добре.
    Развълнувах се и не знам какво да пиша...
    Спокойна и тиха нощ!

    ОтговорИзтриване
  8. Много страшно звучи,а и много завладяващо.
    прегръдки и кураж
    спокойна нощ и нека няма трусове

    ОтговорИзтриване
  9. Зори, ако не описваше този ужасен момент, щях да ти кажа че
    поста ти е чудесен!
    За съжаление природата си отмъщава за нещо!
    Радвам се че всичко се е разминало и
    дано уплахата изчезне завинаги и в съзнанието ти се настанят само
    хубави емоции!
    Всички бягаха от София, а аз на втората нощ след земетресението, бях там!
    Само малко разклати един път!
    Прегръдки и спокойна седмица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дани, според мен това просто е трябвало да се случи. Не сме по-големи от планетата.
      Прегръдка и за теб и дано следващия път, когато идваш в София да се видим :)

      Изтриване
  10. Зори, както казваш "няма липсващи парченца", това е най- важното. Всичко ще бъде наред!
    Поздрави и успешна нова седмица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Зори, първите впечатления за случващото се имам от синът ми, който е студент в София и живее в общежитие на 8 -мия етаж. Звънна ми в 03,30 и ми разказа....преживяванията си...Ние - в Добрич, не бяхме усетили нищо...,а и живеем на първия етаж.
      Добре е, че всички сте невредими.
      Спокойна нова седмица!

      Изтриване
    2. Ели, благодаря :)

      Изтриване
    3. Бети, благодаря ти :)

      Изтриване
  11. Голяма прегръдка за теб, Зори -
    аз зная за какво иде реч!
    Лека и спокойна седмица, Диана

    ОтговорИзтриване
  12. Зори, не мога да си представя какво сте преживели, но четейки поста ти и от гледаното по телевизията знам, че е било ужасно и все още е, с последиците. В сравнение с вас, ние усетихме само силно разлюляване, без щети, събудих се от някакво ненормално тресене на леглото, и дрънчене на чаши, добре, че сме на ниско.
    Мястото, което сте избрали за вашата почивка, изглежда красиво и много спокойно! Нека само хубави неща се случват от тук-нататък!

    ОтговорИзтриване
  13. Зори,съчувствам и се радвам,че всичко с теб и близките ти е добре!
    Преживяхме подобно,но преди доста години,та мога да си го представя мислено...все още спомена е жив.
    Разходката е била много добро решение,а по снимките личи и добро попадение!
    Прегръдки,мила!

    ОтговорИзтриване
  14. Зори, хубаво си го написала-животът продължава....Дано всичко да е зад гърба ни...Знаеш ли, сутринта като разбрах, че е при вас епицентъра, неволно се сетих за теб, Диани и още няколко мои познати от Перник.
    Спокойни дни и нощи за всички!
    Мария

    ОтговорИзтриване
  15. Природата за сетен път ни доказва, че е по-силна от нас.
    Хубаво, че няма големи поражения..... страха и ужаса ще останат; дори несъзнателно човек ще се връща към тях, нормално човешко чувство.
    Дано да са спокойни следващите седмици, Зори!
    Прегръдка и лека седмица!

    ОтговорИзтриване
  16. побиха ме трıпки докато четях ,в такива случаи какво ли би се казвало ,за земетресение няма думи.

    ОтговорИзтриване
  17. Зори, страха е най-страшен, аз съм от Силистра,а там ни е тресло доста, затова те разбирам напълно, лошият вкус остава доста дълго. Поздрави и усмивки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Линка :) поздрави и за теб!

      Изтриване
  18. Зори, наистина беше страшно, точно както го описваш, представям си при вас ... ужас! Радвам се че сте добре и слава Богу всичко е наред!
    Ние сме в София и аз все още всяка нощ сънувам и се будя от трусове ... чудя се истина ли са или сън... тази сутрин също и изтичах да проверя в новините дали е истина! И нашият багаж е до вратата, а с децата още спим всички на спалнята:)
    Не ми се иска страха да е по-силен от мен, но още ме владее, особено като стане вечер и се стъмни ...
    Сърдечни поздрави и по-слънчеви дни, пълни с усмивки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ива, никак не е приятно. Но и това ще мине, сигурна съм :)

      Изтриване
  19. Зори, ужасно е това преживяване. Хубаво е обаче, че няма жертви, а също и сериозни щети. Споменът никога няма да се изтрие, но подобни случаи често променят живота ни и то коренно. Научаваме се повече да обичам близките и приятелите си, да сме по-благородни и сговорчиви и още много неща. Позволявам си да го кажа от позицията на собственият ми опит, в смисъл през 1990 преживях войната в Кувейт и мога да си представя, как се чувства човек в подобни ситуации.

    Прегръдки и пожелавам никога повече да не се случват подобни неща!

    Приятен ден, Зори!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вени, когато сърбите започнаха да ни разказват за войната, мен ме досрамя, че съм се изплашила от едно земетресение.
      Права си за това, че се променяме след такова събитие :)

      Изтриване
  20. Дано никога повече не се повтаря този ужас! Прегръдки и кураж!

    ОтговорИзтриване
  21. Зори, много неприятно е това, дето ви люлее толкова често! Представям си какво ви е там в епицентъра, щом и нас тук ни клатушкаше доста сериозно. Ето, днес отново. Ужас! То хубаво сте избягали за малко, но къде да се върне човек, ако не у дома си?! А там всеки ден чувствате несигурност. Наистина, дано да са затихващи тея трусове и да се успокои Земята, че и всички с нея! А живота продължава, няма как и слава Богу!
    Спокойна и успешна седмица желая!

    П.С. Когато намериш време напиши координатите на вълшебната къщичка, че като гледам тъкмо като за мене е ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ирма, ще ти пиша на електронната поща за къщичката :)

      Изтриване
  22. Страшничко си е било. Дано вече е отминало напълно и да не се случват такива неща!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дано :) всички се надяваме :)

      Изтриване
  23. Зори, не знаех, че си от Перник.
    Аз съм израснала в Радомир. И родителите ми живеят там, но като по чудо избегнаха земетресението. Нещо ме накара да не ги пусна да си ходят, а да останат още един ден.
    Наистина страшно е било...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели :) значи и двете сме граовки :)
      хубаво е, че си задържала родителите си, спестила си им големия шок.

      Изтриване