събота, 23 май 2009 г.

Боянската черква и Боянския водопад






















В офиса говорим за този излет от две седмици. Смеем се, правим планове. Ако знаехме какво ни чака, едва ли щяхме да се навием за този поход. Прибрах се доволна, с безкрайно изморено тяло, но със свеж ум и избистрен поглед от красотата, която видях.
И така:
Срещата е в 10.30 на паркинга пред Боянската черква. Ходила съм там няколко пъти, но зелената прохладна градина винаги ми е интересна. Черквата е защитен обект на ЮНЕСКО от 1979г. Стенописите са от 13 век. Повече информация за черквата тук, тук и тук.
От Бояна поехме към езерото – близо час ходене по доста стръмен маршрут. Леле какво жалко същество е офисния човек. Пуфтяхме като парни локомотиви. Не си представяйте някое синьо планинско езеро – малко е, зеленясало, посрещна ни сериозен жабешки концерт, видяхме и водна змия. Но важното е, че си починахме, подкрепихме се със сандвичи, вода и малко ледено бяло винце. Почудихме се малко дали да не се откажем, но продължихме в пълен състав. Боянския водопад беше следващата цел. Пътеката на места е ужасяваща – вървиш по камъни, които аха да се свлекат, под краката ти бездна. Пак около час ход, ако не си ходил ти се струва, че всяка крачка ти е последната, но красотата – на всякъде около теб – и любопитството какво още има, не ти дават възможност да спреш.
Водопада си заслужаваше. Водата пада може би от около 15-20 м. височина. "Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лъчите на синевата и шума на бурите им." – думите са на Иван Вазов. Местността е почти непокътната от човека, красива и чиста.
От водопада потеглихме към Момина скала, решиме да минем малко на пряко– това си беше чиста проба пълзене по скали и коренища, но го преживях :), другата част от пътеката е чиста и почти равна. На Момина скала беше пълно с хора, които бяха предпочели лесния начин – по асфалтирания път с автомобил. Подкрепихме се и тук – храна, вода, кафе, бира. И ние се върнахме по лесния начин – пеша до Златните мостове, а от там с бусче до Бояна.
Много съм изморена. Отивам да спя. Ще сънувам Боянския водопад....

5 коментара:

  1. Еос,
    познавам и бих казала -
    обожавам приказното място на
    Боянския водопад.
    Благодаря ти,
    че ми го припомни и зареди виртуално с неговата енергия!

    ОтговорИзтриване
  2. waterfall and nature in general look wonderful ...

    ОтговорИзтриване
  3. Много се радвам на подобни виртуални за мен разходки из родината! Благодаря, Еос!

    Поздравления (клик!) :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Ммм Еос, добре си прекарваш :-) Човек е човек, когато е на път, това не е лъжа. Напомни ми, че напоследък много съм се застояла в къщи, а има толкова красиви места за отдих.

    ОтговорИзтриване
  5. Диани, мястото наистина е приказно. Със сигурност пак ще отида там...

    maslinka, it's really wonderful...

    Пак заповядай, Дими! Имам две листи - с посетени места и с такива, чакащи за посещение.... все ще дойде ред на всяка точка от списъците :)

    Aquawoman, времето е само за разходки ...

    ОтговорИзтриване