Боженците

В Балкана, в една вълшебна гора близо до Габрово се е скрило приказното селце Боженци. Легендата разказва, че в последните дни на Второто Българско Царство, когато земите ни почти били завзети от османскита пълчища, търновската болярка Божана заедно със синовете си потърсила спасение и закрила в Балкана. Първоначално семейството се установява в местността Шумата, между сегашните села Раданица и Боженци, а по-късно се местят при планинските потоци, където е днешното село Боженци. Търговията е била основния поминък на боженчани и малко по-малко селото се превръща във важно търговско средище през Възраждането. Интересно е че в смутните времена на турското робство селото не е опожарявано – богатите боженчани се откупвали, думата им се уважавала и дори им позволили да си построят камбанария на черквата. Нечувано за онези времена ... сещам се за една поговорка – „Интереса клати феса” :)
Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964г. и е част от обектите на ЮНЕСКО. Възрожденската артхитектура е напълно запазена, повечето къщи са на два ката с чардаци и покриви от каменни плочи, улиците – изцяло калдъръмени. Повече информация за Боженци тук.
За това място се сетих преди около половин час, когато случайно пред погледа ми попадна една снимка от там. Сетих се за блажената тишина и спкойствието, което ми донесе Боженци – някъде по това време, но миналата година. Свежестта на гората след внезапно падналия пролетен дъжд. Криволичещия зелен път, който те увлича. Истинската тъмнина нощем, несмущавана от градските светлини. Времето е спряло...